Ремонт на покриви в Благоевград

Нормата задава за Благоевград снегово натоварване 1,11 kN/m² и основна скорост на вятъра 26,4 m/s. Градът е на 364 метра, в югозападния край на страната, на 98 километра от базата ни в София. Снегът по норма е измежду по-ниските стойности в страната, вятърът е около средното.

Дефектите, които се изброяват за Благоевград, са течове, повредени керемиди, проблеми с хидроизолацията и — казано точно с тези думи — сняг и влага. Двете стоят едно до друго и това е по-точно, отколкото изглежда. При 1,11 kN/m² снегът тук не е товар, с който конструкцията да се бори. Той е бавен източник на вода, който стои върху покрива и го храни с влага дни наред.

Разликата с дъжда е в темпото, а темпото решава всичко. Дъждът пада, оттича се и покривът съхне; каквото е успяло да влезе, влиза за минути и после спира. Снегът ляга и остава. Откъм по-топлия таван и от слънцето през деня той се подтопява отдолу, и водата тръгва по ската с часове, без напор и без бързане. Точно тази вода прави щетата.

Керемиденото покритие е направено за вода, която тече надолу и бърза. Такава вода застъпванията отвеждат без никакъв проблем. Бавната вода ползва друг път: тя се задържа в самото застъпване, влиза встрани между керемидите, стига до летвата и остава там, където няма нито слънце, нито течение. Отгоре покривът изглежда сух още същия следобед, а отдолу е мокър със седмици.

Оттук нататък всичко върви бавно и точно затова се пропуска. Дървото не се разваля от възраст — суха летва под проветряван покрив издържа дълго. Размеква се там, където години наред е било мокро, а именно това прави задържаната от снега влага. Със същия механизъм си отива и крепежът: корозията идва отвън навътре, но изяжда стеблото на гвоздея в тялото на летвата, където влагата стои и не съхне. Главата отгоре още изглежда здрава, а под нея вече няма какво да държи керемидата.

И повредените керемиди в списъка идват от същия източник. Печената глина не остарява като битума: не изсъхва и не губи пластификатори с годините. Уязвима е на замръзване и размразяване, но чак след като вече е поела вода. Нулата се минава и тук, само че сама по себе си тя не вреди на суха керемида. Вреди на мократа — а мокра я държи снегът, който лежи отгоре и не бърза да си отиде.

Има и места по ската, където снегът си отива последен, и те не са случайни. Зад комина, в сянката на по-високия скат и откъм северната страна пряспата се задържа дни, след като останалото покритие е чисто, тоест мокрото там стои най-дълго. Затова около комина се проверява и посоката на обшивката: откъм билото тя минава под керемидите, а откъм стрехата ляга върху тях. Обърната наопаки, обшивката престава да отвежда и започва да събира водата навътре — точно там, където водата идва бавно и с дни.

Затова подпокривната мембрана в град с лек сняг не е излишна предпазливост. Тя е слоят, който отвежда навън точно тази бавна вода, преди да е стигнала до дървото. По старите покриви изобщо мембрана най-често липсва, а липсата ѝ не личи, докато покритието е непокътнато.

Хидроизолацията на плоски покриви и тераси се чете по същия начин. Тя се разваля не от теглото на снега, а от водата, която той оставя, когато няма къде да се оттече: топящ се сняг без наклон и без работещо оттичане стои на локви с дни. Битумното покритие понася вода, която минава. По-трудно понася вода, която стои, и най-трудно — вода, която замръзва, докато стои.

Сега за нас, накратко. Благоевград е на 98 километра от базата ни в София и оглед даваме в рамките на 24 часа. Това е разстояние, на което планираната работа върви нормално: пълна подмяна на покритие, основен ремонт, покрив, който се прави веднъж и докрай.

Число на изпълнени обекти в града не публикуваме, защото не сме го потвърдили. Общото за старите покриви също няма да представим като местно наблюдение. Написаното дотук стои на нормата, на височината и на поведението на водата. Трите се проверяват независимо от нас.

Има един ден в годината, в който такъв покрив се чете най-лесно, и той не е дъждовният. Това е денят, в който снегът си отива. Тогава водата върви бавно и продължително, тоест по същия начин, по който влиза, и следата на тавана се появява, докато още може да се проследи по дървото. Ако петното идва само тогава и после изчезва за седмица, причината е задържана влага под покритието, а не отвор, който би текъл при всеки дъжд.

Второто, което собственикът може да провери сам, е дали таванът диша. Затворено подпокривно пространство, в което влагата влиза лесно и излиза трудно, държи дървото мокро дълго след като снегът се е стопил. Мирис на влага при отваряне на капандурата и тъмни петна около гвоздеите значат, че водата остава вътре по-дълго, отколкото трябва.

За сезона и за реда на работата. Цялостната подмяна се прави по сухо и върху суха основа, а спирането на активен теч не чака сезон: водата, останала в дървото, работи и след като петното на тавана е изсъхнало. Обхватът и сумата се определят след оглед и сонда — колко дълго летвата е стояла мокра, се вижда чак когато падне първият ред керемиди.

Снегът в Благоевград не тежи. Тежи водата, която той оставя след себе си.