Вентилационни турбини и аератори

Влагата отвътре разваля дървото не по-малко от теча отгоре, само че го прави тихо и без петно на тавана. Топлият въздух от жилището носи повече влага от студения. Стигне ли до най-студената повърхност под покритието, излишъкът се отделя като вода — по долната страна на керемидата, по ламарината, по главите на пироните. Оттам започва бавното: потъмняло дърво, мирис на влага в подпокривното пространство и ръжда по крепежа, докато отгоре покривът е сух и цял.

Кондензацията се разпознава по три неща и всяко от тях я отличава от теч. Появява се при студ, а не при дъжд. Разпределена е равномерно по ската, вместо да идва от една точка. И най-често мокри дърво, което отгоре е напълно сухо — вдигнеш керемидата, а под нея няма следа от вода отвън.

Вентилационната турбина и аераторът вършат едно и също нещо на два различни типа покрив: изкарват влажния въздух навън. Турбината се върти от вятъра и работи като изход при билото или високо по ската. Аераторът при плосък покрив дава изход на парата, останала в основата под хидроизолацията — тази пара се нагрява от слънцето и точно тя вдига покритието на мехури.

Границата на самата турбина е точно тук: тя се върти от вятъра и в тихо време стои. Тогава работи само като отворен изход, колкото аератор без движещи се части. Затова броят и разположението се смятат за неподвижно състояние, а не за въртене.

Оттук идва правилото, което решава дали монтажът има смисъл: изходът работи само в двойка с приток. Въздухът трябва да влиза някъде, за да излиза някъде другаде. Притокът е при стрехата и почти винаги там е и грешката — плътно зазидана или плътно затворена подбивка спира входа и целият скат остава без движение на въздуха. В такъв покрив монтираната турбина не изкарва подпокривен въздух, а изсмуква топъл влажен въздух от самото жилище през всяка пролука в тавана. Тоест влошава и влагата, и сметката за отопление.

Второто, което се проверява преди монтажа, е пътят между притока и изхода. Между стрехата и билото трябва да има непрекъснат въздушен канал под покритието. Изолация, натъпкана до горе и опряна в мембраната, запушва този канал отвътре и е една от най-честите причини за мокро дърво в иначе прилично изпълнен покрив. Отгоре нищо не личи. Отдолу, с фенерче по цялата дължина на ската, се вижда за минути.

Третото е пароизолацията. Вентилацията изкарва влагата, която вече е влязла, но не спира влизането ѝ. Скъсана, непроклепана или изобщо липсваща пароизолация подава непрекъснат поток влага нагоре, а източникът е в самото жилище: готвене, сушене на пране, къпане, недостатъчно проветряване. Турбина над такъв таван работи вярно и въпреки това не догонва.

При метални покриви явлението е по-изразено, защото ламарината се охлажда бързо и по долната ѝ страна се събира роса дори при малка разлика в температурата. Там мокрото дърво под сухо покритие е особено объркващо за собственика, който търси теч и не намира нищо.

Как върви работата:

• оглед отвътре с фенерче: следи по дървото, ръжда по крепежа, мирис;
• проверка на притока при стрехата и на канала по цялата дължина на ската;
• проверка на пароизолацията и на това дали изолацията не запушва канала;
• определяне на броя и мястото на изходите спрямо билото и площта;
• монтаж с обшивка по контура, а не с уплътнител;
• отваряне и обезопасяване на притока срещу птици, после контролен оглед на студено.

Кога това НЕ е решението. Вентилация не се монтира срещу теч. Ако водата влиза отвън — през нарушена обшивка на комина, през улама, през разместени керемиди — турбината не изсушава покрив, който продължава да се мокри. Разликата се установява преди всичко останало: мокро при дъжд значи теч, мокро при студ значи кондензация. Двете се лекуват от различни хора с различен инструмент и грешката тук струва цял сезон.

Не е решение и когато притокът е затворен. Монтаж на изход върху покрив със зазидана стреха е плащане за елемент, който ще тегли въздух от жилището. Затова първо се отваря входът при стрехата и се обезопасява срещу птици, а изходът идва след него. Ако притокът не може да бъде отворен по някаква причина, това се казва честно и се търси друго решение, вместо да се продава турбина.

Третият случай е пробитата или липсваща пароизолация. Тогава подпокривното пространство получава непрекъснато нова влага и вентилацията само отлага резултата. Работата тръгва отвътре — затваряне на пароизолацията около отворите, около комина и по фугите — и чак после се говори за изходи. Обратният ред дава покрив с турбини и с мокро дърво, което е най-неприятният вид похарчени пари: вижда се, че е направено нещо, а нищо не се е променило.

И една забележка за плоските покриви. Мехури по хидроизолацията не се пробиват, за да излезе въздухът — влагата е в основата, а не в мехура. Ако мехурите са по цялата площ, въпросът е за изсушаване или изгребване на основата, а няколко аератора няма да свършат тази работа. Те влизат в решението, когато основата е овладяна.

Затова огледът за вентилация започва отвътре, с фенерче, и трае по-дълго от самия монтаж. Дървото казва всичко: къде е мокро, къде е потъмняло, къде главите на пироните са ръждиви, а къде въздухът минава и всичко е сухо. По тази карта се решава колко изхода трябват и къде.