Демонтаж на азбестови (етернитови) покриви

Етернитът е азбестоциментова плоскост и в България той е по покривите на стопански постройки, гаражи, навеси и къщи в цялата страна. Материалът е плътен и докато плоскостта е цяла, влакната в нея стоят вързани в цимента. Стар и изветрял етернит обаче губи повърхностния си слой от дъжда и слънцето и започва да отделя влакна, без някой да го е пипал — затова водата от такъв покрив не се събира за поливане, а улуците се чистят със същото внимание, както самото покритие. Проблемът идва в момента, в който плоскостта бъде счупена, срязана, шлайфана или изметена — тогава се отделя прах, а прахът е това, което не бива да се вдишва. Целият метод на работа следва от това едно изречение. Всичко, което правим при такъв покрив, е насочено към едно: материалът да не се разпрашава.

Затова азбестоциментът не се реже на място с ъглошлайф, не се чупи, за да влезе в контейнера, и не се мие с водоструйка. Старият начин на работа — плоскостите се събарят на земята и после се трошат, за да заемат по-малко обем — прави точно обратното на нужното и оставя праха на двора. По същата причина не се работи с духалка и не се мете. Всяка стъпка, при която материалът се дроби, се заменя с друга.

На покрива се работи обратно на монтажа. Болтовете се развиват, а главите на пироните се отрязват, за да излезе плоскостта цяла, вместо да се разцепи около крепежа. Плоскостите се свалят една по една и се спускат, а не се хвърлят; при нужда повърхността се навлажнява, за да не се вдига прах. Свалените елементи се подреждат, опаковат и маркират още на място, без да се пренасят разхвърляно през двора. Комини, тръби и водосточни части от същия материал се третират по същия начин, макар да изглеждат дребни.

Под покритието остава втората половина от работата. През годините по летвата, по гредореда и по тавана се е събрал ситен материал — отломки, натрошени ъгли, прах. Той се събира с подходяща прахосмукачка и с влажно почистване, а не с метла, защото метенето връща всичко във въздуха. Ако таванското помещение е било ползвано за складиране, обсъждаме предварително какво се изнася и какво се почиства, вместо да се решава в движение.

Организацията на обекта е част от работата, не формалност. Зоната под покрива се отделя и се държи празна, прозорците на сградата се затварят, а на същия покрив в същия ден не работи друг екип — етернитът не се съвместява с довършителни дейности наоколо. Хората на покрива са с лични предпазни средства и с работно облекло, което не се изнася в личната кола. Съседите се предупреждават предварително, за да си приберат простряното и да затворят прозорците. Това се казва спокойно и без драматизиране: работата е рутинна, когато се прави по правилата.

Дейността е регулирана и започва с документи, а не с инструменти. Преди започване се подготвя заявката и планът за изпълнение, а отпадъкът се предава на площадка, която има право да го приема. При предаването се издава документ с количеството и датата и той е доказателството, че материалът е стигнал където трябва. Без него работата не е завършена, независимо колко чист изглежда покривът отгоре. Този документ е на собственика и се пази — при продажба на имота или при проверка се иска именно той.

Демонтажът се планира заедно с новото покритие, а не отделно от него. Обемът, достъпът, мястото за камиона и последователността се уточняват предварително, за да не остане сградата открита без нужда. Когато собственикът смята да отлага новия покрив, го казваме направо: разкрита конструкция е конструкция, която мокне.

Кога това НЕ е решението. Демонтаж не се прави по спешност, когато плоскостите са цели, стоят стабилно и никой не ги пипа. Материал в добро състояние не се разрушава прибързано — той се планира, а междувременно не се почиства с натиск, не се боядисва и не се пробива. Ако покривът тече на едно място, изкушението е да се закърпи, но кърпенето означава рязане и пробиване, тоест точно действието, което създава прах; в такъв случай се планира подмяна, а не ремонт. И когато някой предлага ново покритие да се сложи направо върху етернита, това не е решение по подразбиране: материалът остава в сградата, всяко бъдещо пробиване е работа с него и въпросът се предава на следващия собственик.

Ако сте открили счупени плоскости след буря, редът е друг и по-прост. Не се събират парчета и не се измита дворът; мястото се огражда, отломките се навлажняват, за да не се вдига прах, и се изчаква екип. Дотогава не се минава с кола отгоре и не се изхвърля нищо в общия контейнер.

Накрая покривът се предава чист, а не само демонтиран. Проверява се подпокривното пространство, събира се остатъчният материал, оглеждат се дворът и местата, през които е минавал транспортът. Собственикът получава описа на количеството, документа от площадката и снимков материал от почистването. Оттук нататък се говори вече за новото покритие.