Ремонт на покриви в Бургас

В Бургас обектите ни са четири. Числото е малко и го пишем както си е — на такова разстояние всяко закръгляне нагоре се разпада още при първия по-конкретен разговор.

До Бургас пътуваме 442 километра и това не е разстояние, което се крие. Оглед даваме до 24 часа след обаждането. За теч посред нощ по време на буря това не е бърза помощ и не се представяме за такава. Идваме за планирана работа: основен ремонт, пълна подмяна на покритието, покрив, който се прави веднъж и докрай.

Сега за самия град, защото Бургас не е просто още едно място на морето.

Нормата задава тук основна скорост на вятъра 33,5 m/s — втората по сила стойност в страната след Сливен с 35,8. Снеговото е 0,91 kN/m², тоест на практика го няма. Градът стои на четири метра над морското равнище.

Сравнението с Варна върши работа, защото хората приемат двата града за едно и също. Във Варна вятърът е 31,0 m/s, а градът е на тридесет метра височина. В Бургас вятърът е по-силен, снегът е по-малък, а къщата ви е практически на нивото на водата. Три разлики и трите в една и съща посока.

Оттук нататък всичко следва от едно съотношение, и то е най-крайното сред градовете, в които работим: почти никаква тежест отгоре при вятър, по-силен от който има само в Сливен. Практически това значи, че тук покривът почти не работи на натиск надолу. Цялата му работа е да не бъде вдигнат.

Звучи като нещо, което засяга проектанта. Засяга собственика, и то по неочакван начин.

Във вътрешността тежкият сняг всяка зима прави безплатен изпит на конструкцията. Подгнилият край на гредата, разхлабеният възел, изтънялата летва — всичко това се обажда при първото сериозно натрупване. Покривът увисва, вратата на тавана започва да се заклинва, по мазилката тръгва пукнатина. Грозно е, но идва навреме.

В Бургас този изпит не се провежда. Лек сняг не пита конструкцията почти нищо, а щом никой не пита, отслабеното място може да стои години, без да се обади с увисване или с пукнатина по мазилката. Годините минават, дървото се разваля тихо и нищо не го изважда наяве. Изпитът идва наведнъж, при буря — а бурята не проверява, тя отнася.

Затова огледът на бургаски покрив върви по друг ред, отколкото на планински. Сечението на гредите и стъпката на мертеците рядко са проблемът тук. Проблемът е в закрепването и точно него гледаме първо:

• какво държи керемидите по билото, по ръбовете и по стрехите — ивиците, в които вятърът дърпа многократно по-силно, отколкото в средата на ската;
• каква е летвата в дълбочина, а не на повърхността — в морски въздух повърхността лъже;
• как са захванати ламарините по ръбовете и улуците — при такъв вятър тънката ламарина рядко се къса, тя се откача;
• последният ред при стрехата, където вятърът вкарва вода нагоре, срещу наклона и под застъпването;
• дали керемидите са цели по зъба, с който се закачат за летвата.

За зъба си струва да се каже отделно — не защото го срещаме под всеки покрив, а защото при такъв вятър точно той решава дали керемидата стои. Керемидата се захваща за летвата с малък издатък отдолу. При силен порив тя се повдига и ляга обратно на мястото си. Отвън редът е равен и покривът изглежда подреден, само че издатъкът е отчупен и керемидата вече не се държи за нищо — лежи, притисната от съседните. Следващият по-силен вятър я взема, а от земята това не личи нито преди, нито след.

Второто, което прави Бургас особен, са четирите метра.

Градът е на четири метра над морското равнище — тоест покривът работи в морски въздух, не в равнинен. Това променя не толкова покритието, колкото дървото под него. Сухият въздух изтегля влагата от дървото; влажният я оставя вътре. Изсъхването тук не е нещо, което се случва само по себе си, и точно затова не разчитаме на него.

Следствието хората го виждат, но не го свързват с климата. Тавански етаж без никакъв теч, а по дъските тъмни петна и мирис на мухъл. Дърво, което на пипане не е мокро, но никога не е и напълно сухо. В такова дърво гвоздеят държи по-слабо, отколкото личи по външния вид — а при 33,5 m/s точно това е проблемът.

Затова най-скъпата грешка, която срещаме тук, изглежда съвсем безобидна. Собственикът затваря отворите на тавана, за да не влиза студ и да не влизат птици. Подпокривното пространство спира да се проветрява и влагата, която идва отдолу, от жилището, остава вътре. През студените месеци тя кондензира по студената страна на покритието и капе върху дървото. Собственикът търси теч и не го намира, защото теч няма.

Има и още едно практическо следствие. Когато спрем теч в Бургас, мокрото дърво не изсъхва само за седмица, както в равнината. Затова тук не отчитаме работата за свършена само защото водата е спряла — гледаме дали мястото изобщо е в състояние да изсъхне и дали не е затворено между два непропускливи слоя.

Същото важи за хидроизолацията по плоските покриви и терасите. Битумното платно се полага върху суха основа и това е условие, не препоръка. В Бургас не приемаме основата за суха само защото не е валяло — проверяваме я преди полагане. Положено върху непросъхнала основа, покритието по-късно се издува: водата отдолу става пара на слънце и няма накъде да отиде. Затова тук чакаме подходящ прозорец и го казваме предварително, вместо да обещаем начало в понеделник.

Докато пътуваме, казваме по телефона какво да се направи веднага. Целта е водата да не тръгне по тавана и по стените. Мярката е временна: държи до идването ни и не замества ремонта.

Оферта даваме след оглед и сонда, не по телефона. На снимка се вижда покритието, а решаващото е какво е останало от летвената скара под него — то се установява само на място, с отваряне.

В Бургас покривът не се разваля бавно и на видно място. Стига до бурята привидно здрав и си отива наведнъж, защото дотогава нищо не го е изпитвало.