Ремонт на покриви в Добрич

Нормата задава за Добрич снегово натоварване 1,36 kN/m² и основна скорост на вятъра 24,7 m/s. Градът стои на 227 метра, в равното. Прочетени в таблицата, тези две числа описват спокойно място: умерен сняг и вятър, който е под средното за страната.

А дефектите, които се изброяват за Добрич, звучат иначе: течове, щети от силен вятър, разместени керемиди, проблеми с хидроизолацията и отводняването. Второто в този списък не се връзва с таблицата. Противоречието е реално и си струва да бъде обяснено, а не заобиколено — от него следва почти всичко останало на тази страница.

Обяснението е в самото значение на израза „основна скорост на вятъра“. Това е изходна величина за изчисление: осреднена скорост на десет метра над терен от еднаква приета категория, с определена вероятност да бъде надвишена за година. Тя не описва вашата къща, вашата улица и вашия покрив. Тя е началото на сметката, а не нейният край — оттам нататък се отчита какво стои около сградата.

И точно в това Добруджа е особена. Теренът попада в категория с ниска растителност и без плътни препятствия. Няма склон, който да отклони въздушния поток, няма плътна растителност, която да го забави, няма плътна съседна застройка, която да поеме първия удар. Един и същ табличен вятър натоварва по различен начин покрив в средата на затворена улица и покрив на открито в края на селото. Вторият получава осезаемо повече — не защото вятърът е по-силен, а защото по пътя си не е срещнал нищо.

Механиката оттам нататък е една и съща навсякъде и не е интуитивна. Вятърът не притиска покрива надолу, а го засмуква нагоре и създава подналягане. Разпределението е неравномерно: по билото, по ръбовете и по стрехите засмукването е неколкократно по-силно, отколкото по средата на ската. Срещу изтегляне нагоре носимоспособността на конструкцията почти не участва — работят теглото на самото покритие и това, с което е закрепено. По средата на ската теглото на керемидата още върши работа, а по ръба на открит терен то е последното, на което може да се разчита.

Оттам идва и вторият дефект в списъка. Керемидата обикновено не отлита. Тя се повдига, измества се на сантиметри и ляга почти на мястото си, така че покривът от улицата изглежда непокътнат. Новият отвор се обажда чак при първия дъжд след бурята и собственикът го свързва с дъжда, а не с вятъра отпреди седмица.

Хидроизолацията и отводняването в същия списък не са отделна тема, а продължение на тази. При силен вятър дъждът не слиза отвесно: идва под ъгъл и се качва по ската. Покритието е направено да отвежда вода, която тече надолу, и вода, вкарана нагоре под застъпванията, минава покрай него. Същият вятър изхвърля част от струята извън улука и я стоварва по стената под него, а на плоските покриви и терасите покритието свършва по периметъра и в ъглите, където подналягането е най-голямо. Средата там често е още здрава, докато ръбът вече е свършил.

Отводняването се проверява в дъжд, а не в слънчев ден. Гледа се къде водата застоява, къде улукът прелива през ръба си и къде стига до зида, вместо да влезе във водосточната тръба. На открито място това не е козметика: стена, поливана отстрани при всяка буря, остава мокра много по-дълго от покрива над нея.

Сега за нас, и то без заобикалки. Добрич е най-далечният град, до който излизаме — 473 километра от базата в София, оглед в рамките на 24 часа. Ако покривът тече тази нощ, обадете се на човек, който е в града; за авария не ставаме и няма да се представяме за бърза помощ. Ставаме за другата работа: планирана подмяна на покритие, основен ремонт, покрив, който се прави веднъж и докрай. Такава работа се насрочва предварително и разстоянието в нея не тежи.

Брой изпълнени обекти в Добрич не обявяваме и няма да пишем изречения, които се държат на обекти, каквито не сме обявили. На тази страница стои само онова, което е публично и подлежи на проверка: нормата, теренът и височината, плюс механиката, която важи за всеки покрив под вятър.

По стари покриви изобщо, независимо от града, се намира едно и също: липсваща подпокривна мембрана, износена летвена скара, напукани билни капаци, разхлабен или паднал комин, изгнило дърво там, където години наред е било мокро. На открит терен тези слаби места просто получават повече поводи да се обадят. Особено липсващата мембрана — докато покритието е цяло, тя не липсва на никого, и започва да липсва в деня, в който една керемида се измести.

Отделно стои коминът. На открито място той е първото, което поема вятъра, и няма нищо наоколо, което да го прикрие. Комин не пада от собствената си тежест, а след като фугата му е измита от дъжда, влагата в зидарията е замръзвала многократно, а киселият конденз от котела е ял шева отвътре — тогава зидът губи шева си и се сгъва. Затова на такъв терен коминът се оглежда наравно с покритието, а не като добавка накрая.

Проверката след буря не се прави от земята. Ако имате достъп до тавана, най-евтиният оглед е през деня и без лампа: влизате, сядате и изчаквате очите да свикнат. Всяка ивица дневна светлина между керемидите е и път за вода. После пипнете дървото около нея — прясната влага мокри и съхне, а старата размеква дървото и то поддава меко при натиск с отвертка.

Обхватът и сумата се определят след оглед и сонда, както навсякъде. Докъде е стигнала водата в летвата, се вижда чак когато падне първият ред керемиди.

На открито поле покривът не се мери по таблицата. Мери се по това, което стои около него.