Ремонт на покриви в Кърджали

Кърджали е в Родопите, но на 280 метра. Това е по-ниско от доста градове в низината и е първото, което трябва да се каже за покривите тук, защото думата „планина“ подсказва грешен списък с проблеми.

Нормата го потвърждава. Снеговото натоварване е 1,09 kN/m² — леко. Основната скорост на вятъра е 27,7 m/s — над средното за страната. Планината тук не дава тежест отгоре, а дава друго: релеф, наклони и открити места.

За нас. Базата ни е в София, до Кърджали са 256 километра, оглед даваме в рамките на 24 часа. В този град още не сме работили и няма да се представяме за местни. Работим в цялата страна и на такова разстояние ставаме за планирана работа — основен ремонт и пълна подмяна на покритие.

Оттук нататък е важно защо разликата между тези две числа подрежда целия ремонт.

В планинските градове на голяма височина конструкцията се оразмерява по снега: сечение на гредите, стъпка на мертеците, възли. При 1,09 kN/m² това рядко е слабото място. Слабото място е закрепването, а срещу вятър конструкцията почти не помага. Вятърът засмуква нагоре и създава подналягане; срещу тежест работи носимоспособността, срещу засмукване — само теглото на самото покритие. И то не по цялата площ: по билото, по ръбовете и по стрехите подналягането е многократно по-голямо, отколкото по средата на ската.

Релефът добавя нещо, което нормата не описва. Основната скорост по норма е за района, а не за конкретния покрив: местната изложеност се преценява на място. Две къщи на една улица може да са в различен режим само защото едната гледа към откритото, а другата стои зад по-висок съседен обем. Затова кой скат е изложеният не се казва отдалеч и не се предполага по картата. Вижда се на място, като се погледне откъде идва откритото пространство.

Второто следствие от релефа са наклоните и разнокотните покриви. Ако къщата е на склон и покривът е разнокотен, всяка връзка между два обема е място, където водата от горния скат пада върху долния. Всяка такава връзка е място, където водата от горния скат пада върху долния и където покривът се допира до стена. Именно тези връзки, а не средата на ската, се предават първи.

Какво се проверява по тях:

• обшивката към стената на по-високия обем — тя трябва да изведе слизащата по стената вода върху покритието на долния скат, а не зад него;
• уламата между два ската с различен наклон: ламарината в нея върви под керемидите и трябва да влиза достатъчно навътре под тях, иначе водата тръгва по летвата и излиза встрани;
• закрепването по билото, по ръбовете и по калканните стени, където подналягането е най-силно;
• свободните стрехи и козирките, които вятърът хваща и отдолу;
• последният ред керемиди при стрехата, където вятърът вкарва вода нагоре, срещу наклона.

Отделно стои онова, което най-често се среща по стари покриви изобщо, независимо от града: липсваща подпокривна мембрана, напукани билни капаци, разместени керемиди и дървена конструкция, изгнила там, където години наред е стояла мокра. Тези неща не са местна особеност и не ги приписваме на Кърджали. Разликата тук е само в реда, по който се проверяват — при вятър над средното първо се гледат билото и ръбовете, а не средата на ската.

Стръмният скат носи и собствено следствие, за което рядко се сещат. Колкото по-стръмен е покривът, толкова по-бързо слиза водата по него, и при силен дъжд тя не влиза кротко в улука, а прескача навън. Мокри се стената и цокълът под нея, а отвън това прилича на влага, идваща от земята нагоре. Хората години наред третират стената, вместо да се качат и да погледнат улука. Проверката е проста и се прави в дъжд: гледа се откъде излиза водата, а не къде е петното.

За снега си струва едно уточнение. Стойността 1,09 kN/m² не значи, че сняг няма — значи, че покривът не се оразмерява по него и че тежестта рядко е причина за авария. Има обаче въпрос, който на разнокотна къща остава практически: къде ще падне снегът, когато се свлече по стръмния скат. Над вход, над тераса или върху по-нисък покрив, който не е предвиден да го поеме — това се решава при проектирането на ремонта, а не след първото свличане.

Керемидите тук по-често стават за връщане обратно, отколкото на голяма височина. Изпечената глина не старее като битума: тя не изсъхва и не губи пластификатори. Уязвима е към замръзване и размразяване, когато вече е поела вода, а на 280 метра такива цикли има по-малко. Бракуването пак върви по звук — здравата керемида звъни ясно, премръзналата отговаря глухо, дори когато отвън изглежда цяла.

Ходът на самата работа е описан подробно на страницата за София и няма да го изброяваме втори път. Различава се разпределението на усилието: тук по-голямата част от него отива там, където покривът се допира до нещо друго — до стена, до по-нисък скат, до комин или до тераса.

Докато пътуваме, по телефона казваме какво да се направи веднага при активен теч, за да не тръгне водата по тавана и по стените. Това държи до идването ни и толкова.

Обхватът и сумата се определят след оглед и сонда. Покритието се вижда и на снимка, а състоянието на летвената скара под него — само след отваряне на едно-две места.

Планината над Кърджали не притиска покрива отгоре. Тя го дърпа отстрани и го поставя на наклон, и точно това решава откъде ще потече.