Ремонт на покриви в Плевен

Плевен е на 164 километра от София, където е базата ни, и огледът е в рамките на 24 часа. Брой завършени покриви в града не посочваме — такава сметка не водим и няма да я произведем заради една страница. Това, което може да се каже точно, е какво задава нормата тук и къде такъв покрив започва да тече.

Снеговото натоварване за Плевен е 1,53 kN/m² — над средното за страната. Основната скорост на вятъра е 24,8 m/s и е сред по-ниските. Градът е на 100 метра над морето. Комбинацията означава, че снегът се задържа върху ската, вместо да бъде отвян, и се топи там, където го е сварило времето.

Списъкът с дефекти по стари покриви изобщо е кратък и се повтаря: течове, напукана хидроизолация, счупени керемиди, проблеми с отводняването и комините. Последното в този списък заслужава отделен разговор. Коминът е най-честото място на теч по скатен покрив и това не е случайност, а следствие от три неща, които се събират в една и съща точка.

Първото: коминът е единственият елемент, който пробива покрива в цялата му дебелина. Керемиди, летва, мембрана, конструкция — всичко е прекъснато и всичко трябва да бъде затворено обратно на ръка. Скатът е един материал, положен многократно по един и същ начин; около комина има шев от четири страни и нито една не прилича на другата. Горната страна е най-лошата, защото стои напречно на водата и приема всичко, което слиза отгоре по ската.

Тук е и грешката, която отвън изглежда като добре свършена работа. Откъм билото обшивката минава под керемидите, а откъм стрехата ляга върху тях. Обърне ли се посоката на нахлъпването, обшивката спира да отвежда и започва да събира — прави се фуния навътре, точно под най-натоварената страна. Отгоре двата варианта изглеждат еднакво; разликата се вижда чак на тавана.

Второто е, че коминът е от друг материал и се движи иначе. Зидарията е тежка, стъпила е долу и практически не мърда. Дървената конструкция около нея работи през цялата година: съхне, набъбва, играе под тежестта на снега и се връща. Обшивка, закрепена твърдо и от двете страни на този шев, няма как да не се скъса — и се къса точно по ъгъла, където никой не гледа.

Третото е самата зидария. Комин не пада от собствената си тежест — той губи шева си. Дъждът години наред измива варта от фугите отвън, влязлата в тухлата вода при замръзване я разпъва отвътре, а ако на комина е вързан котел, кондензът е кисел и разяжда същия шев от другата страна. Тогава коминът не се събаря целият: той се сгъва малко над покрива, там, където зидарията е най-мокра и най-студена. Ляга върху ската, а под него остават счупени керемиди и пробита конструкция.

Отделен случай е коминът, който вече не се ползва. Докато през него минават топли газове, той изсъхва отвътре след всеки дъжд. Спре ли да работи, изсъхването спира и зидарията остава влажна през цялата зима — при това никой не се качва да я погледне, защото коминът вече не върши работа. Често такъв комин е останал и без шапка, тоест приема дъжда направо в шахтата. Петното, което излиза от това, се появява и в сухо време и затова рядко се приема за покривен теч.

Сега да съберем комина със снега, защото в Плевен двете се срещат всяка зима. Всяко тяло, което стърчи над ската, спира свличащия се сняг и зад него, откъм билото, се събира джоб. При натоварване 1,53 kN/m² и вятър, който е твърде слаб, за да разнесе снега, този джоб става най-дебелото място на покрива. Той се топи последен и държи мокра точно горната страна на обшивката — тази, която и без това работи най-тежко. Ако там нещо е сбъркано, зимата го проверява по няколко пъти.

Отводняването е другото име в списъка и е свързано със същото. Водата, която обшивката отбива настрани от комина, се концентрира — на един тесен участък от улука пристига повече, отколкото на целия останал ръб. Ако улукът точно там е с обратен наклон или е стеснен, преливането започва от това място, а вината почти винаги се приписва на комина. Проверява се лесно: къде остава тъмна следа по фасадата след дъжд и коя ивица мазилка съхне последна.

Напуканата хидроизолация при плоските покриви следва същата логика на прехода. Коминът пробива и там, а покритието трябва да се качи по зидарията нагоре и да бъде затворено отгоре, за да не тръгне водата зад него. Битумът с годините изсъхва и от еластичен става чуплив; чупката нагоре, при вертикалата, е първото място, което се пука. Полето по средата на такъв покрив често е още здраво, когато завършванията вече са свършили.

Какво може да се провери без майстор. Фугите на комина отвън — с ключ или отвертка: ако разтворът се рони и пада на прах, шевът вече е измит. Шапката отгоре — има ли я изобщо и цяла ли е. Таванът около комина в светъл ден — за светлина през шева, за потъмняло дърво и за мухъл, който се появява преди петното.

За сезона: зидарските работи по комин искат плюсови температури, защото разтворът не бива да мръзне, докато връзва. Спирането на активен теч е целогодишно и не чака топло. Обхватът и цената излизат след оглед и сонда на място, а не по описание по телефона.

Коминът е малка част от един покрив. Почти винаги е и най-скъпата, ако му се даде още една зима.