Ремонт на покриви в Пловдив

Пловдив е на 166 километра от базата ни в София и огледът е в рамките на 24 часа. Пътят е достатъчно дълъг, за да не се идва два пъти за едно и също — затова на първото посещение отваряме сонда и излизаме с една оферта за целия обхват, а не с три последователни.

Тук сме работили на над 15 обекта. Числото не е голямо и не го закръгляме нагоре, но е достатъчно, за да се очертае повторение.

Пловдив е вторият по големина град в страната и е на 167 метра — най-ниската точка сред големите градове. Наоколо е равнина. Нормата задава снегово натоварване 1,16 kN/m² и основна скорост на вятъра 27,1 m/s.

По-интересно е какво заварваме, и то не започва от керемидата. Напукана хидроизолация, проблеми с улуците, компрометирани ламарини. Счупени керемиди също има, но те са в края на списъка, а не в началото. Това подреждане не е случайно.

На пловдивски покрив решаващото не е полето, а преходите. Полето — керемида до керемида или покритие върху равна плоча — издържа дълго и без внимание. Разваля се там, където един материал свършва и започва друг: керемида към ламарина, ламарина към улук, хидроизолация към атика, покритие към сифон. Всяка такава точка е шев, а всеки шев е нечия ръка.

Ламарината е материалът, който не стои мирно. Тя се разширява при нагряване и се свива при изстиване, всеки ден и с години. Ако е закована твърдо, без да ѝ е оставено да работи, тя не се пука по средата — разбива собствения си отвор около крепежа. Отворът се разтваря, водата тръгва по гвоздея и излиза на място, което няма нищо общо с видимата повреда. Затова „компрометирана ламарина“ рядко значи ръждясала ламарина; по-често значи ламарина, закрепена така, че да няма как да мръдне.

Тук ни викат по-често заради улуците, отколкото заради самото покритие. Първата причина е наклонът: улук, поставен на око, задържа вода по средата, вместо да я отведе. Стоящата вода тежи, куката се разработва, улукът увисва още и наклонът става още по-грешен. Втората причина е снаждането: мястото, където два улука се събират, е шев, и той тръгва пръв.

Има и трето, което почти никой не проверява. Между края на керемидите и улука минава ламарина, чиято единствена работа е да вкара водата вътре в улука. Ако тя е къса, извита нагоре или изобщо липсва, част от водата се връща по долния ръб и тръгва зад улука — по челната дъска и по стената. Докато вали, отвън всичко изглежда наред. Следата остава после: тъмна ивица по фасадата зад улука и подута челна дъска.

Напуканата хидроизолация стои начело на списъка за Пловдив и има ясен механизъм. Битумът, за разлика от печената глина, наистина старее: изсъхва, губи пластификаторите си и от еластично покритие става чуплива кора. Докато е еластичен, той поема движението на плочата под себе си. Когато престане, всяко движение излиза като пукнатина — и то по ръбовете, в ъглите и при завършването към атиката, където покритието е опънато на чупка.

При основна скорост на вятъра 27,1 m/s покривите в Пловдив не се късат всеки сезон, но точно по този периметър вятърът се усеща. Засмукването нагоре е най-силно по ръбовете, билото и стрехите. Върху вече втвърдено покритие това означава, че ръбът се повдига пръв, а оттам водата влиза под слоя. Средата на плоския покрив често е още здрава, докато периметърът е свършил.

Счупените керемиди тук най-често са механични. Керемида се чупи, когато някой е минал по нея — при монтаж на антена или климатик, при чистене на комин, при предишен ремонт. Стъпва се по долната третина, там, където отдолу има летва. Стъпването по средата чупи керемидата дори когато не се чуе, а пукнатината се открива чак когато потече.

При плоските покриви отводняването е половината от въпроса. Сифонът е най-ниската точка и събира всичко, което дъждът донесе: листа, пясък, ситна ронка от самото покритие. Щом се стесни, водата спира да си тръгва и остава да стои на локви, а стоящата вода тежи и притиска покритието точно там, където то е най-старо. Проверява се след дъжд, но не веднага: ако два дни след дъжда по покрива още стои вода, отводняването не работи, независимо как изглежда хидроизолацията.

На място в Пловдив не тръгваме от петното, а от водата. Проследяваме я обратно: къде излиза на тавана, къде минава по конструкцията, до кой шев стига нагоре. При покрив, който тече по преходите, входът и изходът почти никога не са един над друг — водата върви по летвата или по ламарината, докато намери откъде да капе. Затова сондата се отваря там, накъдето сочи пътят на водата, а не там, където е мокро.

Въпросът, който собствениците на плоски покриви задават първи, е може ли да се закърпи. Отговорът се вижда със сонда. Ако под старото покритие основата е суха, кръпката има смисъл; ако там има вода, тя остава под новия слой и излиза като мехур на първата жега. Затова старата мушама се сваля там, където е поела вода, вместо да се залепи още един пласт отгоре.

За сезона: хидроизолацията се планира по суха основа и извън най-горещите часове — нагрята плоча и горещ битум не прощават бързане. Тенекеджийската работа по улуци и обшивки върви целогодишно, стига да не вали. Спешното спиране на теч е отделен разговор: 166 километра не се минават за час и това се казва предварително, а не след като човекът чака.

Обхватът и цената се определят на място, след сонда, а не по описание по телефона. Целият списък излиза наведнъж: кои завършвания се правят наново, кои улуци се пренавесват, докъде е стигнала водата в основата и има ли смисъл покритието изобщо да се пипа. Собственикът вижда докъде стига работата, преди тя да е започнала, а при покрив, който тече по шевовете, това значи повече от самата цифра.