Ремонт на покриви в Шумен

Шумен е на 376 километра от базата ни в София, а оглед правим в рамките на 24 часа от обаждането. Обект в града нямаме и няма да си измисляме такъв. По-полезното, което можем да направим, е да разгледаме един детайл, който по стари покриви си отива пръв и почти винаги се подценява.

Нормата задава за Шумен снегово натоварване 1,33 kN/m² и основна скорост на вятъра 27,7 m/s. Снегът не е сред тежките стойности, вятърът е над средното. Градът е на 210 метра. При такъв режим носещата конструкция рядко е първото, което поддава — покривът си отива през детайла.

Повредите, които се повтарят по стари покриви изобщо, са познати: течове, повредени керемиди, компрометирана хидроизолация, проблеми с улуците и с ламаринените обшивки. Последните заслужават отделен разговор, защото ламарината се разваля по своя си логика и обикновено изпреварва всичко останало.

Ламарина в един керемиден покрив има повече, отколкото собственикът предполага:

• обшивката около комина, и от четирите му страни;
• уламата — жлебът, в който се събират два ската;
• калканната лайстна по страничния ръб на ската, там, където покривът свършва встрани;
• отливът, който подава водата от последния ред керемиди в улука;
• обшивката там, където скатът опира в стена или в по-висока сграда;
• завършванията около капандура и около вентилационни и димоотводни излази.

Общото между тези места е едно: металът е закрепен за нещо, което не се движи като него. Ламарината се движи с температурата — на лятно слънце листът е много по-горещ от въздуха около него, а през нощта се свива обратно. Това не е събитие, а всекидневие: цикълът минава по веднъж на денонощие, години наред. Зидът на комина не се разширява заедно с листа. Дъската отдолу — също не, и не в същата посока.

Разликата в движението трябва да отиде някъде. Или закрепването оставя на листа място да мърда, или листът си го отвоюва през крепежа. Отвоюва си го така: винтът стои неподвижно, металът около него се разтяга и се връща, и с времето отворът от кръгъл става овален. Отгоре главата изглежда наред, обшивката изглежда цяла, а водата вече влиза покрай крепежа. По разбития ръб на отвора защитното покритие го няма и точно оттам ръждата хваща метала — не от лицето на листа, а от нарушеното място.

Второто, което къса ламаринената работа, е застъпването. Два листа се захлупват един върху друг, и колкото по-полегат е скатът, толкова по-дълъг трябва да е застъпът: водата се движи по-бавно и стои по-дълго в шева. Къс застъп работи, докато вали тихо. При основна скорост на вятъра 27,7 m/s към водата се добавя и налягане — вятър, който бие в ската, вкарва вода нагоре в шева, срещу собствения ѝ наклон.

Третото е посоката, и тя се бърка учудващо често. При комина обшивката работи различно от двете страни: откъм билото минава под керемидите, а откъм стрехата ляга върху тях. Разменени, двете страни се превръщат във фуния навътре и покривът започва да събира вода, вместо да я отвежда. Същото важи за уламата — ламарината върви под керемидите, не върху тях.

Оттам идва и една от причините ремонтът да не улучва мястото. Течът от улама рядко излиза точно под нея: водата тръгва по летвата и капе на няколко метра встрани. Собственикът показва петното, майсторът работи под петното, а причината си стои непокътната по-нагоре.

Вятърът довършва започнатото от температурата. Засмукването е най-силно по ръбовете, по билото и по стрехите, тоест точно там, където е ламарината. Лист, който вече е разработил отворите си, при по-силен вятър се повдига и ляга обратно. Всяко такова повдигане разхлабва крепежа с още малко, а ъгъл, веднъж отгънат, сам не се връща.

Първият признак рядко е локва на пода. По-често е петно около комина, което излиза само след дъжд с вятър, а при тих дъжд го няма. Това само по себе си е указание откъде да се тръгне: щом водата влиза единствено когато вали косо, входът е шев, който вятърът отваря, а не спукана керемида. Същото важи и за петно, което се появява при топене и мълчи през есента.

Най-честата „поправка“ по такава обшивка е мазането: битум или силикон върху шева и около крепежа. Държи един сезон, понякога два. Мазилката се втвърдява и стои неподвижно, металът под нея продължава да се движи всеки ден, и пукнатината се появява отново — само че вече скрита под черна лента, където никой не я вижда. Работещият ремонт минава през сваляне на старата обшивка и през ново закрепване, при което на метала е оставено да работи.

Улуците са от същия материал и страдат от същото, плюс собствената си тежест. Куката се разработва, наклонът се губи, водата застоява по средата вместо да се отведе, а снаждането между два улука тръгва първо. При 1,33 kN/m² снегът рядко е този, който откъсва улук; по-често това правят годините и разработената кука.

На оглед ламаринената част се проверява отблизо, не от двора. Гледа се дали обшивката около комина влиза във фугата на зида или е просто опряна и намазана, докъде стига под керемидите, какъв е застъпът и накъде е обърнат, има ли място, оставено на метала да се движи. При 376 километра всичко това се решава на едно посещение, заедно със сондата на съмнителните места, и офертата излиза за целия обхват наведнъж.

Керемидите и хидроизолацията от списъка не отпадат. Ако обаче трябва да се подредят по това кое си отива първо, ламарината е начело — тя е единственият материал на покрива, който мърда всеки ден, докато всичко около него стои. Ремонт, който подменя керемиди и не пипа обшивките, е ремонт, който ще бъде повторен.