Покриви на църкви и паметници на културата

При храм и при сграда със статут на недвижима културна ценност материалът и детайлът не се избират от изпълнителя. Дори когато самият ремонт не изисква разрешение за строеж, се иска съгласуване по Закона за културното наследство (ЗУТ, чл. 151, ал. 2). Без него работата е нередовна, независимо колко добре е свършена. Затова разговорът започва с въпроса какъв е статутът на сградата и има ли вече съгласувано решение.

Ролята ни при такъв обект е тясна и я казваме открито. Ние сме изпълнител на покривни и тенекеджийски работи по вече одобрено решение. Не изготвяме проект, не водим процедурата и не преговаряме с институциите вместо възложителя. Ако решение няма, работата ни започва едва след като се появи, и това понякога значи да чакаме.

На храм старото покритие рядко се изхвърля. Керемидата се сваля, сортира се и се връща обратно, а бракът се отделя по звук — здравата звъни ясно, поелата вода отговаря глухо дори когато отвън изглежда цяла. Изпечената глина не остарява като битум; тя се уврежда от замръзване и размразяване, след като вече е поела вода. Допълването с нов материал се съгласува предварително, защото при паметник видът на керемидата е част от решението, а не въпрос на наличност в склада.

Геометрията на такива покриви е неудобна за работа. Купол, камбанария, стръмни скатове и малки площи на голяма височина — там скеле невинаги може да стъпи. Тогава се работи с въжен достъп, а трудът на сертифициран алпинист се смята на час, от 40 € на час, и е самостоятелна позиция в сметката. Уговаря се и как се качват материалите, защото ръчното качване на такава височина е отделен разход, а не подробност.

Храмът обикновено не спира да работи и това мени графика повече, отколкото при друг обект. Службите и празниците имат свой календар, а под скеле не бива да минават хора. Затова участъците се планират около богослуженията, а входовете и подходите се обезопасяват. Разкритото се затваря до края на деня, понеже вътре има иконостас, стенописи и дърворезба, които не понасят вода.

Сроковете при такъв обект се планират по-дълги, отколкото подсказва площта. Малката квадратура се работи бавно, защото достъпът е труден, детайлите са ръчни, а всяко отклонение от одобреното иска указание, а не решение на място. Към това се добавя и календарът на храма. Затова графикът се дава с етапи и с междинни точки за приемане, вместо с една крайна дата, която после се мести.

Документирането тук е по-подробно от обичайното. Всеки детайл се снима преди затваряне, а свалените и върнатите елементи се описват количествено, не на око. По Наредба № 2 минималният гаранционен срок за покривно покритие и тенекеджийски работи е пет години, а при основен ремонт на съществуваща носеща конструкция — осем. Гаранционната карта се издава на настоятелството или на институцията възложител и изброява позициите поотделно.

Кога този тип покрив НЕ е нашата работа. Тук честният отговор е по-дълъг от обичайното, защото част от работата не е наша по принцип. Не изготвяме проект и не водим съгласуването — това е за проектант със съответната правоспособност. Не поемаме реставрация на стенописи, дърворезба, каменна пластика и на историческа зидария: покривът е строителна работа, реставрацията е друга професия с друг режим на допускане. Не пипаме и конструкция, за която липсва конструктивно становище.

Има и една оферта, която не приемаме при този тип обект. Ако възложителят предложи да започнем „докато вървят документите“, отказваме, колкото и да тече покривът. Рискът от такова начало не е наш, а негов, и се плаща по-късно и по-скъпо. При спешен теч предлагаме временно обезопасяване, което не променя вида и не пипа съгласувани елементи, и го описваме като отделна намеса с ясен обхват.