Покриви на ресторанти и заведения

Най-честият теч в заведение не идва по ската, а около кухненската вентилация. Над всяка професионална кухня има смукателна шахта, която излиза през покрива, а до нея обикновено стоят отдушник, климатични тела и понякога тръба за газ. Всяко от тези неща е пробив, направен в различна година и от различен екип. Покривчия рядко е присъствал, когато е монтиран последният климатик. Затова огледът в ресторант започва от изводите и чак после тръгва по площта.

Около смукателя покритието е мазно и това не е козметичен въпрос. Изхвърляният въздух носи аерозол от мазнина, който се утаява в широк кръг около изхода и попива в битума. Върху такава повърхност грундът не хваща, лепенето не държи и всяка кръпка се отваря след първата зима. Затова зоната се обезмаслява преди работа, а когато мазнината е влязла надълбоко, парчето покритие се сменя изцяло. Това е отделна позиция в сметката, а не подразбиращо се почистване.

Мазнината върши и втора беля — задържа прах, листа и сажди и ги отвежда към водоприемника. Запушената воронка в заведение се среща по-често от скъсана мембрана. Затова почистването на улуци и воронки тук не е сезонна услуга, а част от поддръжката, и върви от 3 € на линеен метър.

Огневи работи до мазен канал не се допускат. Газопламъчно залепване покрай шахта с отлагания е риск, който не се поема заради удобство. В такива зони детайлът се изпълнява по студен способ — с течна гума или с механично закрепена мембрана, а вентилацията се спира за времето на работа. Спирането е нужно и по друга причина: работещият смукател вкарва миризмата на материала обратно в залата.

Диагнозата около извод се прави с вода, а не по памет. Пуска се струя първо върху покритието встрани от шахтата, после по самата яка, и се гледа отдолу при изгасено осветление. Ако петното се появи чак при поливане на яката, работата е в нея, а не в мембраната наоколо.

Второто типично място е ниският плосък покрив над залата, до който се стига лесно. По него минават хора — сервиз на климатици, монтажник на реклама, някой със стойка за тента. Всяко такова минаване оставя следа върху мека изолация, а стъпканата посипка после пропуска. Там, където се стъпва редовно, се прави пътека, вместо да се разчита на добра воля.

Заведението работи вечер и това определя часовете. Кухнята се спира в интервала между закуска и обяд или преди отваряне, а достъпът е през служебния вход, не през залата. Материалът се качва, докато няма клиенти, и не се складира над лятната градина. Найлон, прах и парчета стар битум над маси, на които после се сервира, не се обясняват на никого.

Има и въпрос, който не е технически: кой възлага. Заведението почти винаги е под наем, покривът е на сградата, а щетата е у наемателя. Работим със собственика на сградата или с изрично упълномощено от него лице, защото гаранционната карта се издава на обекта и трябва да остане при него. Наемател, платил ремонт на чужд покрив, води спор, който не свършва с изсъхването на петното.

Гаранционните срокове са нормативни. По Наредба № 2 от 2003 г. минималният срок за хидро- и топлоизолация в неагресивна среда е седем години, а за покривно покритие и тенекеджийски работи — пет. Зоната около кухнята се преценява отделно: ако средата под покрива е агресивна, нормативният минимум за изолациите е пет години и това се записва в договора, вместо да се премълчи. Петгодишният срок по Закона за задълженията и договорите е друго нещо — срок за предявяване на претенции, не гаранция.

Кога този тип покрив НЕ е нашата работа. Не демонтираме и не местим кухненска вентилация. Ако шахтата трябва да се вдигне, да се измести или да се смени, това е работа на фирмата, която поддържа инсталацията, и ние идваме след нея, за да затворим детайла. Не поемаме и случаи, в които водата тече по вътрешна тръба или от дренаж на климатик — там покривът е невинен и разкриването му е излишен разход. Ако сградата е недвижима културна ценност, редът минава през съгласуване.