Покриви на спортни зали

Спортната зала е голямо отваряне без нито една вътрешна опора. Товарът от целия покрив се събира и стига до опорите по периметъра, затова конструкцията реагира на онова, което лежи отгоре, като цяло. При жилищна сграда стените поемат натоварването на къси разстояния; тук всичко минава по един път. Оттам идва и различният ред на решенията.

Не общата тежест е първият въпрос, а къде се събира. Вятърът мете снега от откритата страна и го трупа зад билото, до по-високото тяло или до атиката, и точно там натоварването надхвърля средното за покрива. Снеговото натоварване се определя по БДС EN 1991-1-3/NA, който отчита и натрупването от навяване, а не само равномерния слой. Затова проверката тръгва от точките на натрупване, а не от общата площ.

Стойността не се вади от нищото. Нормата дава конкретно число само за градовете в таблицата си — те са тридесет — а за останалите места се чете от картата, при високите точки се взема индивидуално. Изпълнител, който назовава цифра по памет, всъщност гадае. Ако проектната документация на залата е налична, стойността е в нея и се чете оттам.

Практическото следствие е просто: върху такъв покрив нищо не се добавя без питане. Нова топлоизолация, фотоволтаици, аератори, окачени табла, прожектори, тонколони и кошове — всяко от тях е допълнителна тежест или ново окачване към конструкцията. Това не е покривен, а конструктивен въпрос, и се решава от инженер. Конструктивното становище върви от 250 € за обект и излиза по-евтино от всичко, което следва без него.

Снегът през зимата също се сваля по схема, а не както дойде. Не се разчиства едната страна докрай, докато другата остане натоварена, защото несиметричното разтоварване е самостоятелен риск. Качването върви по анкерна линия или по осигурен достъп, а снегът не се хвърля през ръба върху вход, козирка или паркинг. Работата по такъв покрив без осигуряване просто не се започва, а начинът за качване се решава веднъж и остава за всяка следваща зима.

Залата отдолу е празно пространство с под, който не понася вода. Спортната настилка се разваля от една нощ капане, а нейната смяна струва повече от участъка отгоре. Затова над настилката се работи с покриване отдолу и със затваряне на контура всяка вечер. Графикът се лепи за програмата на залата: тренировки, състезания, външни наематели.

Акустиката прави и шума организационен въпрос. В празна зала всеки удар се чува многократно усилен, а под покрива често има облицовка, която пада на прах при вибрация. Ударните операции се разполагат тогава, когато отдолу няма хора, и се уговарят с домакина на залата. Същото важи и за прахта: тя пада върху настилка, която после се чисти трудно.

Гаранционните срокове са нормативни. По Наредба № 2 от 2003 г., чл. 20, ал. 4 минимумът за нова носеща покривна конструкция е десет години, при основен ремонт на съществуваща конструкция — осем, за хидро- и топлоизолация в неагресивна среда — седем, а за покривно покритие и тенекеджийски работи — пет. При зала тези срокове почти винаги вървят заедно и затова се изброяват в картата поотделно, вместо да се обявява един общ.

Кога този тип покрив НЕ е нашата работа. Ако по фермите има видима деформация, провисване или скъсана връзка, покритието е последната задача — първо се иска становище какво носи залата днес. Не поемаме окачване на съоръжения към покривната конструкция и не даваме мнение вместо конструктор. Не поемаме и монтаж на фотоволтаици или на допълнителна изолация без изчисление за натоварването. А при етернитово покритие демонтажът е за лицензиран екип и върви от 20 €/м².