Покриви на земеделски сгради и обори

На обора покривът се разваля отдолу нагоре. Амонякът от постелята и от урината се вдига с топлия въздух, събира се под ламарината и разяжда цинковото покритие от долната ѝ страна. Отгоре листът си стои сив и здрав, боята е цяла, а стопанинът чака да види ръжда, каквато няма да се появи навреме. Когато се появи, обикновено вече има дупка.

Оттук следва как се оглежда такава сграда: отвътре, отдолу нагоре и с лампа. Търсят се сивкав налеп по долната страна на листа, бяла прах по гредите под него, светли точки при изгасено осветление и ръжда около шайбите отвътре. Крепежът се пипа с ръка, защото главата отгоре не казва нищо за стеблото в тялото на скарата. Обход само по покрива тук е загубено време.

Разликата между кръпка и подмяна се решава с проба, а не с преценка от земята. Сваля се един лист от най-натоварената зона — над постелята, над поилките, при билото — и се гледа отдолу. Ако цинкът е изяден по цялата площ на листа, локалната кръпка е пари на вятъра: следващата дупка излиза на метър встрани. Ако е нападнат само поясът над обора, се сменя този пояс.

Животните остават вътре и това определя реда. Работи се над празни секции, а стадото се премества по клетки според графика на стопанина. Шумът плаши и има значение за доенето, затова ударните операции се разполагат в часовете, когато животните са на паша или извън халето. Отвори над клетка с животни не се оставят отворени за нощта при никакви обстоятелства.

Под един скат тук често има две различни среди. Над обора въздухът е топъл и амонячен, а над сеновала или над доилната зала — съвсем друг, и покритието остарява с различна скорост по дължината на сградата. Затова сметката се дели по зони, а не се пише с една ставка за цялата квадратура. При огледа границата между зоните се отбелязва отвътре, върху самите ферми.

Слама, прах и сено правят огневите работи отделен въпрос. Над сеновал, над склад за фураж и над зона с натрупана суха постеля открит пламък не се допуска. Там се работи по студен способ, зоната се наблюдава и след края на смяната, а покривът се почиства от нанос преди започване. Прахът в такава сграда е гориво, не мръсотия.

Вентилацията определя колко ще издържи новото покритие. Ако амонякът няма къде да излиза, той ще изяде и следващата ламарина по същия начин и от същата страна. Затова при оферта се гледа и как сградата изхвърля въздуха — било и странични отвори, аератори, отваряеми пояси. Когато изхвърлянето е недостатъчно, го казваме преди подписа, вместо да обещаваме дълъг живот на покритие в среда, която го изяжда.

Гаранционните срокове идват от наредба. По Наредба № 2 от 2003 г., чл. 20, ал. 4 минимумът за хидро- и топлоизолация е седем години, а в агресивна експлоатационна среда — пет; оборът е точно такъв случай и това се записва изрично. За покривно покритие и тенекеджийски работи минимумът е пет години, за нова носеща конструкция — десет, а при основен ремонт на съществуваща — осем. Петгодишният срок по Закона за задълженията и договорите е срок за предявяване на претенции, не гаранция.

Кога този тип покрив НЕ е нашата работа. Не поемаме стопански постройки с етернитово покритие: свалянето е за лицензиран екип, върви от 20 €/м² и отпадъкът пътува с документи. Ако носещата конструкция е дървена и е стояла години в амонячна среда, преди покритието се иска оглед на самите ферми и връзки, а при съмнение — конструктивно становище от 250 € за обект. И не поемаме работа, при която не може да бъде освободена нито една секция, докато трае смяната.