Кондензация в подпокривното пространство

Водата в подпокривното пространство не винаги идва отгоре. Понякога тя тръгва от самото жилище: топъл влажен въздух се качва нагоре, стига до студената повърхност под покритието и там се отделя обратно като вода. Дървото е мокро, керемидата е цяла, дъжд не е валял от седмици. Оттам започва объркването и оттам започват грешните ремонти.

Механизмът е всекидневен. Готвене, къпане, пране, дишане — жилището произвежда влага непрекъснато, а топлият въздух я носи нагоре, защото е по-лек от студения. Стигне ли до най-студеното нещо наоколо — долната страна на мембраната, ламарината, дъсчената обшивка — влагата няма къде другаде да отиде и сяда на капки. Същото, което прави чаша студена вода през август, само че върху гредореда и всяка нощ.

И тук идва признакът, който решава спора. Кондензът се показва в сухо мразовито време, а не след дъжд. Колкото по-голяма е разликата между топлото вътре и студеното вън, толкова по-мокро е горе — обратното на теча, който чака валеж, за да се обади.

Второто разграничение е разположението на влагата. Течът дава петно: има вход, има посока, има сухо наоколо. Кондензът мокри равномерно — прекараш ли ръка по долната страна на обшивката, влажно е навсякъде, а не на едно място. Няма мокра ивица, която да води нанякъде. Значи отгоре няма дупка.

Има и трети признак, по-тих. Мухъл по челата на гредите, ръжда по главите на пироните, вата, слегнала и потъмняла откъм студената си страна. Това е влага, която стои горе от години и никой не я е усетил, защото никога не е капнала през тавана.

Мястото, където влагата излиза първо, също подсказва. Над баня, кухня и стълбищния люк парата е повече, затова там дървото потъмнява най-рано. Северният скат изсъхва по-бавно, защото слънце почти не го стига. И още нещо: през пролетта всичко се прибира за няколко топли дни и собственикът решава, че проблемът е минал от само себе си. Не е минал. Изчезнала е само разликата в температурата — до първия сериозен студ.

Причината почти винаги е една от две. Първата е пробита пароизолация. Слоят под топлоизолацията трябва да спира влажния въздух още в жилището, но той рядко остава цял: кабел, спот, комин на вентилация, разкъсано застъпване, скоба на монтажник. Една отворена длан пропуска повече влага, отколкото цялата останала повърхност спира.

Втората е вентилационната междина при стрехата, затрупана с топлоизолация. Ватата се набива до самото покритие, въздухът няма откъде да влезе и пространството горе спира да се проветрява. Отвън нищо не личи. Отвътре собственикът се радва, че е сложил повече изолация — а всъщност е запушил единствения вход на сухия въздух.

Покривът диша или гние, трето положение няма. Дишането е прост път: приток долу при стрехата, изход горе при билото. Студеният въздух влиза под покритието, минава по цялата дължина на ската, поема влагата от дървото и излиза при капака на билото. Прекъснеш ли този път в единия край, спира целият. Затова понякога една запушена стреха мокри покрив, чието било е изрядно.

Затова огледът при кондензация започва отвътре, а не по керемидите. Гледаме пароизолацията при всяко пробиване, влагомерът минава по няколко греди и по обшивката, за да се види мокро ли е равномерно, или по ивица. После се проверява стрехата — има ли изобщо междина, или ватата опира до покритието — и накрая билото: има ли изход, или е зазидан при последното прередене.

Честно казано, това е проблем, който се решава с въздух, не с материали. Възстановена пароизолация, разчистена междина, работещ изход при билото — и дървото изсъхва само, без нищо да се маже отгоре. Колко бързо ще изсъхне вече поетата влага, не знам предварително; зависи от това колко дълго е стояла и колко е поела ватата.