Ледени висулки и обледеняване

Ледената висулка на стрехата е сметката за отопление, извадена навън. Тя не тръгва от улука и не тръгва от студа — тръгва отвътре, през тавана. Топлината, която бяга през последната плоча, топи снега върху покритието отдолу нагоре; водата тръгва по ската и стига до свеса, а под свеса няма стая, няма отопление, няма топлина. Там замръзва. Толкова.

Затова висулки има и през седмица без нито един слънчев час. Слънцето топи снега равномерно по целия покрив и водата се оттича, докато е още светло. Топлината отвътре топи само над отопления обем и работи денонощно, включително нощем, когато свесът е най-студен.

По-нататък става интересно. Ледът на ръба не остава ивица — расте на пластове нагоре по ската и се получава ледено бентче. Стопената вода се събира зад него и няма накъде. Не се стича, а се качва — срещу наклона, под керемидата, зад ламарината, под ръба на мушамата. Всяко покритие е направено да отвежда вода, която пада отгоре надолу; изправено пред вода, която върви нагоре, то просто пропуска.

И тук е същественото. Висулките са опасни не защото падат, а защото вкарват вода точно там, където при дъжд вода не влиза. Покрив, който е издържал всички порои през есента, протича през януари по същия този ръб — и собственикът търси дупка, каквато няма.

Диагностичният признак се вижда от улицата, без стълба. Погледнете покрива на другата сутрин след снеговалеж. Ако върху единия скат снегът вече се е свлякъл и се показва покритието, а върху съседния лежи цял, разликата не е в изложението. Разликата е в изолацията: мокра вата, слегнала вата или изобщо липсваща вата над тази част. Топлината минава оттам и топи снега отгоре. Черните ивици в снега са чертеж на дефекта, направен от самия покрив.

При старите къщи с гредоред топлината обикновено бяга около комина и по челото на стряхата, където изолацията свършва по-рано, отколкото трябва. При панелните блокове същото се случва по парапета и около воронките — наклонообразуващият слой там е изтънял, водата се задържа и замръзва вътре в самата воронка. Ледената тапа в тръбата не се вижда отникъде. Проличава чак когато горе застане локва, а долу, на последния етаж, излезе петно.

Още нещо, което се чете отвън. Висулките рядко висят равномерно по цялата стряха — увисват на групи, а групите не са случайни. Над неотопления вход или над гаража ръбът обикновено е чист, над банята и над кухнята расте най-дебелият лед. Картата на висулките е карта на топлинните течове, начертана в мащаб. Кажете ни къде висят и вече знаем откъде да започне огледът на тавана.

Втората половина на въпроса е вентилацията. Студеното подпокривно пространство трябва да си остане студено: въздухът влиза при стрехата, минава под покритието и излиза при билото, и точно затова снегът отгоре стои цял, вместо да се топи. Запуши ли се тази пътека — с монтажна пяна, с вата, натъпкана до самата обшивка, с една плътно закована дъска — покривът се затопля отвътре и висулките се връщат наесен. Виждали сме го достатъчно пъти.

Има и обратен случай, който бъркаме често. Понякога ледът е дебел, а таванът е студен и изолацията суха — тогава топлината идва не през плочата, а по тръба, по комин или през зле затворена капандура. Решението не е очевидно. По-точно — обратното на очевидното: не се добавя изолация върху цялата площ, а се затваря един конкретен канал.

Честно казано, не всеки случай се решава само с изолация. Отопляем таван, направен без пароизолация, е друга работа: там влагата идва от жилището, кондензира в студения слой и мокри ватата всяка зима наново. Затова цената тръгва от 30 €/м² и се фиксира след оглед — гледаме площ, състояние на изолацията и дали свесът изобщо диша.

Дали една зима стига, за да проличи резултатът? Според мен да. Сняг, който стои цял до пролетта, е разписка.

Цялата тази работа се свежда до едно. Висулката не се маха от покрива — маха се от тавана.