Мехури и отлепване на хидроизолацията

Мехурът под хидроизолацията не е дефект на мушамата. Това е вода, останала в основата и затворена отгоре в деня на полагането. Основата е изглеждала суха — на пипане, отгоре, на слънце. Вътре обаче влагата стои дълго след като повърхността е побеляла, и точно нея запечатва новото покритие.

Оттам нататък работата я върши слънцето. Денем тъмната повърхност се нагрява силно, влагата в основата става пара, а парата иска обем. Надолу няма накъде, бетонът е плътен. Нагоре също няма, защото отгоре е залепено. Значи бута. Връзката между покритието и основата се къса на най-слабото място и там се надига балон.

Вечерта става обратното. Повърхността изстива, парата се събира отново във вода, мехурът спада и покритието ляга почти на място. Почти. Отлепеното не залепва втори път — скъсаната връзка не се възстановява сама. Сутринта слънцето тръгва от новата, по-широка граница и я избутва още малко навън.

Всеки такъв цикъл отнема по един ден и добавя по малко площ. Лятото има много дни. Затова мехурите растат през топлия сезон, а не през зимата, и затова излизат първо на южната страна и по участъците, които слънцето държи най-дълго: покрай парапета, около воронката, там където следобед няма сянка. През януари същият покрив изглежда наред. Не е наред. Просто двигателят е спрял до първите горещини.

Има и признак, който се усеща с крак. Мехурът поддава меко и се измества настрани, а под подметката нещо се разлива — това е въздух и пара, не отделяща се мушама. Издутина, дошла от разслоен наклонообразуващ слой, не се държи така: тя е твърда и стои на едно място, независимо от часа и сезона. Ако издутината диша с денонощието, влагата е под покритието и е дошла там още при монтажа.

Собствениците питат с право: щом вътре има вода, защо таванът отдолу е сух? Защото мехурът е затворен. Докато горната кора е цяла, влагата се разхожда между основата и покритието и не стига до плочата. Това прави дефекта измамен — покривът не тече, прилича на козметика, а връзката, която държи изолацията, се разпада всеки следобед по малко. Сметката идва наведнъж.

Първата мисъл на всеки, който го види, е да го пробие. И тук идва проблемът. Пробиването наистина изпуска парата, мехурът спада за минута и това изглежда като решение. Влагата обаче не е в балона, тя е в основата и остава точно където си е. Единствената реална промяна е, че в покритието вече има отвор, през който при първия дъжд водата влиза направо надолу, вместо да се стече встрани.

Значи размяната е лоша: изпускаш пара, отваряш вход за вода. Мокрото под покритието остава мокро, а към него се прибавя и дупка.

Заплатата отгоре не поправя нищо по същата причина. Тя се лепи върху покритие, което вече не се държи за основата, и виси на същата скъсана връзка. Ново покритие върху подут стар пласт е същата грешка, платена два пъти: парата минава през стария мехур и надига и новия слой заедно с него. Виждали сме го достатъчно пъти, за да не спорим по въпроса.

Работещият ред е обратен на бързия. Мехурът се отваря контролирано и се разкрива до здраво залепено покритие, основата отдолу се суши, мери се с влагомер и чак тогава се възстановява — с ново залепване по периферията и с връзка към съседните платна. Там, където основата не може да изсъхне до края, се сменя логиката на монтажа: покритието се полага така, че парата да има изход, а не да се заключва. Цената на хидроизолацията тръгва от 13 € на м².

Дали проблемът ще се върне? Ако основата остане мокра, ще се върне и на нов материал. Затова първо се доказва, че основата е суха, и после се лепи. Обратният ред струва един сезон и още едно покритие.