Мокри петна и мухъл по тавана

Мокрото петно и мухълът по тавана са два различни дефекта, които отдолу изглеждат почти еднакво. Единият е теч — вода, влязла отвън през покрива. Другият е конденз — вода, отделена отвътре, от въздуха в самото жилище. Лекуват се по обратен начин, затова първата работа не е ремонт, а разграничение. Сбъркаш ли го, харчиш пари и влошаваш положението.

Течът има ръб. Петно с жълт ръб означава стар повтарящ се теч: водата е минавала по същия път многократно, влачила е соли и прах от дървото и мазилката и ги е оставяла точно там, докъдето е стигала. Затова петното е с очертана граница и с пръстени вътре, като следа от чаша върху маса. Расте след дъжд, стои на едно и също място и съхне между два валежа. Това съхнене е признакът, който собственикът обикновено пропуска.

Кондензът няма ръб. Появява се като равномерна влага по студените ъгли и по цялата връзка между стената и тавана, а мухълът тръгва оттам — тъмен, размит, без ясна граница. Идва в мразовете и в първите студени седмици, когато вътре се готви, суши се пране и се проветрява малко. Дъждът няма нищо общо. Може да вали цяла седмица и ъгълът да остане сух; после идва една ясна студена нощ и на сутринта е мокро.

Обяснението е просто. Топлият въздух носи влага и я държи, докато е топъл; допре ли се до най-студената повърхност в стаята, я оставя там. Най-студени са ъглите и периметърът, защото там конструкцията прави мост навън. Значи кондензът повтаря геометрията на сградата, а течът повтаря пътя на водата. Едното рисува рамка, другото — струя.

Има и домашен тест, без качване никъде. Залепете парче найлон плътно върху сухото петно и го оставете няколко дни. Събере ли се вода между найлона и мазилката, влагата идва от конструкцията и говорим за теч. Има ли капки от страната на стаята, върху найлона, водата е от въздуха и говорим за конденз. Не е лабораторно, но върши работа и стеснява огледа наполовина.

Разликата се усеща и с ръка. Мястото под теч е меко и студено, мазилката се рони на парчета и се отлепва на люспи заедно с боята. Ъгълът с конденз е равномерно хладен и по-скоро лепкав, мухълът се маха с кърпа и оставя сянка, а самата мазилка отдолу е здрава. Различава се и по миризма: мокрото дърво мирише другояче от мухъла по вар. Дребни неща, но на оглед пестят половин час ровене.

И тук идва обратното на очевидното. Течът се спира отвън — намира се входът, уплътнява се детайлът, възстановява се отвеждането на водата. Кондензът не се спира с уплътняване, а с въздух: проветряване, отопление на студения ъгъл, извеждане на влагата навън. Замажете ли конденз с херметик, вие не спирате влагата. Заключвате я вътре, в мазилката и в дървото, и следващата зима мухълът излиза с една педя по-нататък.

Отворите под стрехата и под керемидите изглеждат като недовършена работа. Не са. През тях подпокривното пространство диша и изнася парата, която се качва от жилището; запушат ли се, влагата остава горе и се събира по студената страна на покритието. Виждали сме го достатъчно пъти след смяна на дограма — къщата става плътна, въздухът спира и мухълът се появява по тавана на последния етаж, без нито една капка отвън.

Честно казано, най-често заварваме и двете заедно. Стар теч намокря изолацията, мократа изолация престава да топли, студената повърхност започва да събира конденз и мухълът се разстила далеч извън петното. Тогава редът е строг: първо водата отвън, после въздухът отвътре. Обратният ред не работи, защото не можеш да изсушиш нещо, което продължава да се пълни. Дали изолацията ще изсъхне сама, след като течът спре, или ще се сменя — не знам предварително. Показва се със сонда.

Гледайте ръба и гледайте календара. Дъжд или студ — оттам тръгва всичко.