Пропукан и разрушен комин

Коминът се руши по-бързо от останалия покрив и това е нормално, а не признак за лош строеж. Той е единственият елемент, който стърчи над билото. Всичко друго горе има съсед: керемидата се крие зад керемидата, единият скат пази другия. Коминът няма зад какво да се скрие. Дъжд отгоре, кос дъжд отстрани, вятър, слънце — и всичко това едновременно, от четирите му страни.

А отвътре го яде друго. Продуктите на горенето излизат топли и влажни, срещат студената стена на канала и се утаяват по нея като кисел конденсат. Този конденсат не се вижда отникъде. Той разяжда разтвора отвътре навън и когато фугата най-после зейне отвън, тя отдавна е куха отвътре. Значи зиданият комин остарява по два начина едновременно, а покривът около него — само по един.

Дъждът върши останалото. Водата измива варта и цимента от фугите, оставя плитки улейчета и в тях замръзва. Ледът работи като клин — отваря фугата с косъм, водата влиза по-навътре, следващият мраз я отваря повече. Цикълът замръзване–размразяване не чака дълбоката зима: тръгва през ноември и спира чак към април.

Височината усилва всяка от тези сили. Колкото по-нависоко излиза коминът над билото, толкова по-дълго вятърът го люлее и толкова повече вода получава отстрани, докато долният му край стои неподвижно, стегнат в покрива. Затова високите комини на старите къщи почти винаги са разядени в горната си третина, а долу още изглеждат здрави.

Оттук нататък има значение какво точно е разрушено. Това са три различни ремонта и три различни сметки, а хората ги наричат с едно име.

Първото е капакът. Шапката отгоре поема водата челно и си отива първа — ъглите се ронят, по периферията зейва фуга, парчета падат по ската и по пътя си чупят керемиди. Ремонтът е ограничен: старият капак се сваля, горният ред се изравнява и отгоре ляга нов, с надвес, който отбива водата встрани от тялото. Самото тяло не се пипа.

Второто е тялото. Фугите между тухлите са измити на дълбочина, зидарията още стои, но пропуска вода през себе си и вече не държи капака стабилно. Тук се чисти фуга по фуга и се презижда, а при силно разядена зидария горните редове се свалят и се редят наново. Кръпка отгоре не върши работа. Разтворът трябва да влезе там, откъдето е излязъл.

Третото е основата — мястото, където коминът излиза през покрива. Обшивката се отлепя от зидарията, ръбът ѝ увисва и водата тръгва надолу между ламарината и тялото, под покритието. Това е тенекеджийска работа и няма общо с горните две. Виждали сме комини с цяла шапка и разядена основа, и обратното — също.

Как се различават отдолу? По това къде е мокро. Разрушен капак мокри тялото на комина в подпокривното пространство отгоре надолу, по цялата му височина. Измити фуги дават петно на своята височина и почти винаги от една страна — тази, която поема косия дъжд. Отлепена обшивка мокри гредата до комина, а тялото остава сухо на пипане.

Горе тестът е още по-прост. Пипа се фугата с нокът: здравият разтвор дращи, разяденият се рони на прах. Това отнема секунда и решава половината въпрос — дали влиза зидарска работа, или само тенекеджийска. Другата половина се вижда чак когато свалим капака. Честно казано, там понякога заварваме и нещо, което не се очаква: канал без риза, който се разпада отвътре и вече не е за ремонт.

Собствениците идват с един и същ въпрос — опасно ли е. Опасното при комина не е течът, а падането: парче от шапката тежи достатъчно, за да пробие керемида и да тръгне надолу по ската. Значи първо се гледа какво се държи на честна дума, после откъде влиза водата.

Едно си струва да се запомни: коминът не се поправя нагоре, а надолу — от там, докъдето разтворът още държи.