Гнездящи птици и мръсотия по покрива

Птицата не разбива покрива. Тя намира вече отвореното и се настанява в него — и точно това променя целия ремонт. Гнездо под първия ред керемиди на стрехата означава, че там има процеп, през който минава и вятър, и вода. Липсващ гребен на билото или скъсана подшивка вършат същата работа: правят вход. Значи гнездото не е причината, а признакът, че подпокривният контур е незатворен.

Входът обикновено е един и същ. Първият ред керемиди на стрехата лежи по-високо от останалите и под него остава отвор колкото юмрук; ако челната дъска и подшивката са разсъхнати, отворът става коридор навътре. Оттам птицата влиза в подпокривното пространство и отвън вече не се вижда. Чува се. Тропане над тавана рано сутрин е по-точен признак от която и да е снимка на покрива.

Веднъж влязла, птицата носи вътре и материала си. Слама, клони и перушина се трупат между керемидите и летвите и запушват точно процепа, през който подпокривното пространство диша. Въздухът спира, влагата от къщата остава горе и се събира по дъските. Затова понякога след гнездо се появява мухъл там, където покривът изобщо не тече. Не е теч. Задушено подпокривно.

Второто нещо е торът и то излиза по-скъпо от самото гнездо. Птичият тор е кисел и разяжда поцинкованата ламарина и хоросана по-бързо, отколкото дъждът ги износва. Дъждът мокри и изсъхва; торът стои и работи. По ламарината започва като матово петно, после цинкът се изяжда до основата и ръждата тръгва отвътре навън. По зидан комин същото личи като изронена фуга точно под мястото, където птиците кацат.

Гнездо в улука е готова тапа. Клони, кал и перушина се сплъстяват, водата спира и при първия по-сериозен дъжд улукът прелива през ръба. По-лошото е другото: водата се връща назад и влиза под керемидите на стрехата. Улук, който тече по цялата си дължина в силен дъжд, а при ситен мълчи, почти винаги е запушен, не пробит.

През зимата тапата в улука прави и още нещо. Задържаната вода замръзва в наноса, ледът се разширява и разтваря фалца на ламарината — а поддаде ли фалцът веднъж, улукът тече и след като ледът си отиде. Гнездо, оставено през есента, се плаща напролет. Виждали сме улуци, сменени изцяло заради едно непочистено място.

Има разлика и в това кой къде се настанява. Под керемидите на стрехата се влиза за сухо и топло — там гнездото е навътре и от земята не личи. В улука се гнезди наготово, върху вече събрания нанос, и това се вижда отдолу. Двете места искат различна работа: едното се затваря, другото се чисти и се проверява какво е останало от ламарината.

И тук идва честната част. Гнездата се пипат извън размножителния период. Не е прищявка и не е разтакаване заради график — заето гнездо с малки не се маха, а работата се насрочва за след това. Ако някой отвор трябва да се затвори веднага, се затваря всичко останало по стрехата, а точно този се оставя и се довършва по-късно. По-добре две излизания, отколкото гнездо, зазидано вътре.

Проверката отдолу е кратка и не иска стълба. Обиколете къщата и гледайте стрехата отдолу нагоре: къде подшивката е разсъхнала, къде липсва парче, къде изпод керемидите виси сламка или перо. После билото — липсваща билна керемида или изронена мазилка под гребена е същият вход, само че отгоре. Накрая улуците: тъмна ивица по стената под тях казва, че водата отдавна не минава оттам, откъдето трябва.

Дали затварянето на контура решава всичко? Не съвсем. Птица, свикнала с този покрив, обикаля и търси следващия отвор, затова отворите се затварят наведнъж, а не поединично — първо най-видимият, после другите. Виждали сме го достатъчно пъти: запушва се едната стреха, на другата пролет гнездото е на отсрещния скат. Според мен това е и причината кърпенето на едно място тук да не се брои за работа.

Значи работата не е срещу птиците. Работата е срещу отворите, а птиците само показват къде са.