Теч около комина

Комина е мястото, където покривът тече най-често, и причината е една: там се срещат два материала с различно поведение. Ламарината на обшивката се разширява на слънце и се свива в мраз. Зидарията стои неподвижно. Всяко лято и всяка зима връзката между двете се разтяга и притиска, а тя не е правена да поема движение. Затова шевът се къса — не наведнъж, а за няколко сезона.

И тук идва неприятното. Скъсването не се вижда отгоре. Ламарината си стои на място, изглежда цяла, дори боята е запазена. Пукнатината е по контакта със зидарията, тънка колкото косъм, и работи само докато вали.

Деформационната фуга е точно това — място, където движението има къде да отиде. Обшивката влиза в изрязан канал в зидарията и се уплътнява с еластичен материал, който издържа разтягане. Няма ли канал, ламарината се лепи право върху мазилката и всичко разчита на нея. Мазилката се пука първа. После пада на парчета и оставя фугата отворена, а водата влиза направо в тялото на комина.

Отделен въпрос е горната страна на комина — тази, която гледа нагоре по ската. Цялата вода от покрива над комина слиза натам и се удря в стената. Снегът прави същото, само по-бавно: натрупва се зад комина, стои седмици и се топи отдолу. На това място трябва разделител на потока — седло, което цепи водата на две и я праща встрани. Почти никога го няма.

Виждали сме го достатъчно пъти. Широк комин, скат отгоре, обшивка направена като за тесен: плоска ламарина, залепена за зидарията, и толкова. Водата няма накъде да завие. Стои на шева и търси. Намира.

Между другото, високият комин влошава всичко. Колкото по-нависоко излиза над билото, толкова повече вятър го люлее и толкова повече слънце удря ламарината около него. Движението е същото, само че с по-голям размах, а фугата долу си остава една и съща.

Затова течът около комина почти никога не е един. Отворената фуга пуска вода по цялата дължина на шева, а не в една точка. Собственикът намира мокрото място, запушва го и следващия път водата минава на педя встрани. Тази игра се играе два-три сезона, докато някой не свали ламарината и не види, че под нея няма нищо здраво.

Отдолу същото се чете така. Петното на тавана е около комина, но не точно до него — отместено е надолу по ската, защото водата тръгва по гредата и излиза при първото прекъсване. Мазилката там се рони на прах, а не на парчета: стояла е мокра дълго и варта се е разтворила. При ситен дъжд нищо не капе, при порой капе за час. Собственикът казва, че течът е нов. Не е нов, просто досега не е валяло достатъчно.

Под скъсана обшивка почти винаги заварваме мокра зидария. Комина е попил вода и нагоре, и надолу, фугите между тухлите са разядени, а понякога и краят на гредата до него е подгнил — отдолу не личи, мазилката го държи. Затова правим сонда преди офертата. Дали ще стигне нова обшивка, или влиза и дърводелска работа, се вижда на покрива, не по телефона.

Ремонтът на такъв комин не е кръпка. Старата ламарина се сваля цяла, фугата се изрязва в зидарията, обшивката се прави на части, които могат да се движат една спрямо друга, и отгоре ляга седло, ако скатът го изисква. Керемидите около комина се връщат последни. Те не са проблемът — те са капакът.

Честно казано, скъпото при този теч не е тенекеджийската работа. Скъпо става, когато водата е стояла достатъчно дълго, за да стигне до дървото. Дали един ремонтиран комин ще издържи до края на покрива? Не знам. Тези, които сме правили с фуга и със седло, не са се връщали при нас.

Едно нещо си струва да се запомни: около комина не тече керемидата, тече връзката.