Теч от покрива при дъжд

Покривът не тече при всеки дъжд и точно това обърква повече от самото петно. Един и същ дефект може да премълчи цяла седмица ситен дъжд, а после да пусне вода за час при порой. Отдолу изглежда, че нещо се е скъсало точно тази вечер. Не се е скъсало. Дъждът досега просто не е бил достатъчен, за да го покаже.

Всичко опира до обем вода за единица време. При ситен дъжд покритието смогва: водата слиза по керемидата, минава през застъпването, влиза в улея и излиза. При порой подаването надвишава това, което пътят може да поеме. Водата се качва обратно нагоре по застъпването, застоява се пред всяко препятствие и тръгва срещу наклона. Място, което при слаб дъжд стои сухо, при порой е под воден стълб.

Два еднакво дълги дъжда не са едно и също нещо — брои се водата, която пада за минути, не тази за часове. И тук идва обяснението: дефектът е стар, нов е само напорът.

Втората променлива е посоката на вятъра. Косият дъжд не пада върху покрива, а го удря отстрани, и това е съвсем друг товар. Вертикалната вода се движи по повърхността надолу; косата вода се пъха под ръба на керемидата, зад обшивката на комина, под прага на капандурата — там, където покритието разчита на застъпване, не на уплътнение. Затова има покриви, които текат при дъжд от една посока и мълчат при дъжд от друга. Стената отсреща, съседният блок, короната на голямо дърво — всяко от тях променя ъгъла и това стига.

Затова първият въпрос на огледа не е къде тече, а при какъв дъжд тече. «Тече само при определен дъжд» не е случайност, а показание. Тече при пороите и мълчи при ситния дъжд — дефектът е по пътя на отвеждането: препълнен улей, задръстена воронка, изгубен наклон, застъпване, което не издържа на напор. Тече при вятър от една посока — дефектът е във вертикален детайл: комин, капандура, калкан, обшивка. Тече при всеки дъжд, включително при най-слабия — покритието е пробито и въпросът е само колко.

Мястото на петното е отделна тема и почти винаги подвежда. Водата влиза през един детайл и се разлива настрани под покритието, а петното долу не е под входа. По гредореда и по мембраната тя върви до най-ниската точка и капе там, където намери прекъсване — челото на греда, пирон, шев в плочата. Петното показва изхода. Входът е нагоре по течението и често е на метри встрани.

Има и трети признак, който рядко се свързва с дъжда — закъснението. Капе час след като е спряло, или чак на следващия ден. Значи водата не минава направо, а първо пълни нещо: наклонообразуващ слой, минерална вата, кухина между дъсчената обшивка и покритието. Пълни се бързо, изпразва се бавно. Влагомерът в такъв случай показва мокро по цяла ивица, а не в една точка. Ремонт само на видимото място тогава не струва нищо, защото резервоарът остава горе.

Активен теч по време на валеж се спира временно и толкова. По мокра основа нищо не се лепи — нито битум, нито лента, нито мушама; положеното върху вода държи до първото изсъхване отдолу и после се отваря. Затова при обаждане в дъжда правим защита: отвеждаме водата настрани, покриваме участъка, слагаме съд под капещото място. Истинската работа започва, когато покривът изсъхне. Дали ще изсъхне за ден или за седмица — не знам предварително, зависи колко е поел.

Честно казано, собственикът може да свърши половината диагностика сам, без да се качва никъде. Записвайте: при какъв дъжд тече, при какъв вятър, колко време след началото на валежа, къде точно капе и съхне ли петното между два дъжда. Тези бележки скъсяват огледа и понякога спестяват сондата. Виждали сме го достатъчно пъти.