Теч от улука и преливане

Преливащият улук поврежда стената и основата, а не покрива. Над него покритието е сухо — водата вече е слязла по ската и е излязла от керемидите. Оттам нататък тя не пада на земята, а тръгва по фасадата. Затова течът от улука почти никога не се вижда на тавана. Вижда се по стената, отвън и отвътре, и обикновено с цяла година закъснение.

Веригата е проста. Водата минава през ръба, прилепва към мазилката и се разлива на ветрило надолу. Мазилката попива и остава мокра с дни, защото под улука сянката е постоянна, а фасадата съхне бавно. През зимата тази вода замръзва в порите и се разширява — ледът работи като клин отвътре. Връзката между мазилката и зида се къса на малки участъци. Напролет почукваш с кокалче и звучи на кухо, а следващата зима парчето пада.

Долният край на веригата е по-скъп от мазилката. Водата от преливащия улук пада винаги на едно и също място до стената и изкопава улейче в пръстта. Отмитата пръст оголва цокъла, водата стои в допир с него и влиза навътре — първо в мазилката, после под нея. Пътят надолу е свободен: вода в основата, вода в засипката около нея, замръзване през зимата. Петното по цокъла и ронещата се мазилка на педя от земята са същият теч, само че по-надолу.

Признакът отвътре изглежда съвсем различно и затова се обяснява погрешно. Влагата от цокъла не капе и не прави петно на тавана — вдига се като широка ниска ивица по вътрешната стена, отлепя тапета отдолу нагоре и оставя бял налеп по мазилката. Собственикът го приписва на непроветряване. Проветряването не помага, защото водата не идва от въздуха, а от външната страна на същия зид.

Значи улукът е въпрос на фасада и основа, не на покрив. Собственикът гледа нагоре и не намира нищо — керемидите са цели, обшивката е наред, таванът е сух. И проверява покрива, вместо стената. Виждали сме го достатъчно пъти: сменени керемиди отгоре, а мокро петно в ъгъла на стаята долу.

Втората част от историята е наклонът на самия улук. Улукът трябва да е сух между два дъжда — това е цялата проверка. Остане ли в него ивица вода, наклонът е нулев или обратен и водата няма накъде да отиде. В застоялата вода се утаява всичко, което идва отгоре: прах, шума, мъх от керемидите. Става на тиня; тинята не се измива от следващия дъжд, а пълзи към казанчето и го запушва отвътре. Улук с обратен наклон се запушва пръв и прелива пръв.

Обратният наклон рядко е вроден. По-често улукът е бил окачен както трябва, а после куките са се разхлабили и коритото е провиснало по средата. Тежестта на водата и на тинята дърпа надолу, провисването расте, през зимата отгоре сяда и лед. Оттам нататък улукът се държи като корито, не като улей. Един къс участък с обратен наклон стига, за да прелива цялата дължина.

Защо преливането се усилва наведнъж? Защото запушването не е събитие, а натрупване — казанчето се стеснява месеци наред и в един порой просто не поема. Дотогава улукът е работил на ръба и никой не го е забелязал.

Тук сметката е обидно проста. Улукът се мери на линеен метър и работата по него започва от 14 €/л.м.; отбиването на мазилка по цяла фасада и подсушаването около основата не се мерят така и не се правят наведнъж. Ремонт на улук е малка работа, докато е ремонт на улук.

Проверката отнема по-малко, отколкото изглежда. След дъжд погледнете улука отдолу: къде е останала вода, тече ли по челната дъска, има ли мокра ивица по фасадата, суха ли е земята под тръбата. Снимка от двора върши работа. Дали ще стигне пренареждане на куките, или коритото е за смяна, се вижда чак горе — честно казано, отдолу не се познава. Ръждясал отвътре улук не се спасява с наклон.