Течове около климатик на покрива

Около външното тяло на климатика водата идва от два различни източника и те се бъркат постоянно. Единият е покривът: стойката е пробила хидроизолацията и водата слиза по крепежа. Другият изобщо не е теч на покрив — кондензният маркуч е изведен просто върху покритието. Ремонтира се едното, петното остава. После се ремонтира другото и пак остава, защото първото е било истинското.

Разликата се хваща без сонда и без стълба. Първият теч се обажда след дъжд, понякога с ден закъснение. Вторият идва в жегата, когато климатикът работи с часове, а отвън не е валяло от седмици. Значи въпросът не е къде капе. Въпросът е кога.

Стойката пробива хидроизолацията по конструкция, не от немарливост. Тялото трябва да стъпи на нещо, а това нещо се държи с болтове, които минават през мушамата до основата. Отворът е малък и се уплътнява. Само че това уплътнение остава единственото нещо между водата и плочата, и то работи на умора.

Умората идва от тежестта и от вибрацията едновременно. Външното тяло не е леко, компресорът тръгва и спира десетки пъти на ден, и всяко тръгване подава на стойката малко движение. Мушамата около болта не е правена да поема движение — правена е да лежи. След няколко сезона около главата се оформя ореол, който при натиск с пръст пуска вода.

И тук идва неприятното. Водата не стои при болта. Тя тръгва по резбата надолу, минава между слоевете и излиза на педя, на метър, понякога на съвсем друго място по тавана отдолу. Собственикът гледа нагоре, вижда сух климатик и решава, че проблемът е другаде.

Вторият източник е по-прост и по-разрушителен. Маркучът виси от тялото и свършва върху покритието — толкова. Това не е теч, това е воден режим: литри вода на ден, всеки ден през лятото, в една и съща точка.

Битумното покритие не се къса от вода. То се предава на постоянното мокрене на едно място: посипката се отмива, повърхността остава гола, слънцето изпича оголеното петно и то се напуква преди целия останал покрив. Наричаме го размиване. По-точно е износване — водата не пробива, тя изтърква.

Става още по-лошо, когато точката съвпадне с място, където водата и без това се задържа. Тогава мушамата стои мокра от юни до септември без прекъсване, а мразът довършва наесен това, което лятото е започнало. Виждали сме го достатъчно пъти: покривът е здрав навсякъде, освен под климатика.

Има и трети случай, който всъщност е първите два наведнъж. Тялото стои от години: крепежът пуска при всеки дъжд, а маркучът мокри същия участък през цялото лято. Тогава покритието около стойката е меко като попиваща хартия и кръпка върху него не се държи — лепи се за нещо, което вече не е основа. В такъв случай се сменя участък, а не се затваря точка.

Затова при оглед първо гледаме къде отива кондензът и какво има под краката на стойката. Стъпило ли е тялото право върху покритието, мушамата отдолу е смачкана и излъскана — вижда се веднага, без да се мери нищо. А ако около болта има засъхнал силикон на слоеве, значи някой вече е опитвал и е стигнал само до главата.

Ремонтът е различен за двата случая и това е цялата работа. При крепежа стойката се сваля, отворите се отварят, подсушават се и се затварят с кръпка, която обхваща и основата, и новото стъпало. Тялото се връща върху опора, която разпределя товара, а не върху четири точки. Кондензът се събира и се извежда до воронка или до улук. Където и да е — само не върху покритието.

Честно казано, при този дефект най-скъпа излиза грешната диагноза. Дали новото уплътнение ще изкара колкото покрива? Не знам. Тези, при които тялото стъпи на разпределяща опора, не са се връщали при нас.

Едно си струва да се запомни: климатикът не тече. Тече покривът под него — или маркучът до него.