Течове на плосък покрив и тераса

На плосък покрив течът почти никога не е в полето на покритието. Той е по преходите — парапет, воронка, излаз на вентилация, деформационна фуга. Полето лежи спокойно: то само се нагрява и изстива. Преходите работят на движение всеки ден.

Разликата е проста. Мушамата в средата няма за какво да се хване и няма какво да я къса. При парапета обаче тя се качва вертикално, среща зидария с друга температура и друга скорост на съхнене, и точно този ръб поема цялото разтягане. Същото е при воронката, където покритието се стеснява и се притиска в метален фланец. И при излаза на вентилацията — тръба, която стои неподвижно, докато покритието около нея диша.

Затова огледът отгоре почти винаги лъже. Виждате здрава мушама и едно петно на тавана някъде встрани. Водата обаче влиза при перваза или при фугата, тръгва по наклона под покритието и излиза при първото прекъсване. Търсенето на дупка точно над петното е загубен ден.

Второто обстоятелство решава всичко останало: слоят под покритието. Под мушамата стои наклонообразуващият слой — той дава наклона към воронките и той попива водата, ако покритието е било скъсано дори един сезон. Този слой не се вижда и не съхне сам. Отгоре е затворен с хидроизолация, отдолу е плочата. Влязлата вода остава вътре.

И тук идва скъпата грешка. Ново покритие върху мокра основа издържа два сезона. По-точно — издържа, докато не дойде първата истинска жега. Тогава водата в слоя става пара, парата няма накъде да излезе и вдига покритието на мехури. Мехурът не е дефект на новата мушама. Той е стара вода, която търси изход.

Защо не се лепи? Защото основата е мокра. Толкова.

Значи диагностиката на плосък покрив не е оглед, а сонда. Изрязваме покритието на едно-две места — при съмнителния преход и в полето — и гледаме какво има отдолу. Наклонообразуващият слой се пипа, стиска и се мери с влагомер. Сух ли е, работата е само по преходите. Мокър ли е, разговорът вече е друг.

Сондата дава три отговора наведнъж: докъде е стигнала водата надолу, докъде се е разнесла настрани и дали основата държи механично. Мокър слой на педя от воронката се сваля и се излива наново локално. Мокър слой по цялата тераса е съвсем друга сметка. И още нещо, което не е сред трите: дали изобщо е останал наклон към воронката, или водата стои, защото слоят е поддал.

Деформационната фуга е отделен случай и най-често подминаваният. Сградата се движи по нея — за това е направена. Покритието, изтеглено право през фугата без хлабина и без профил отдолу, се къса на едно и също място. Кръпка отгоре не решава нищо, защото е залепена за двете страни на фугата едновременно и поема същото движение, което е скъсало и оригинала.

Излазът на вентилацията изглежда безобиден и точно затова се подминава при оглед. Тръбата минава през покритието, около нея има яка от мушама, а отгоре шапка, която покрива всичко. Виждали сме го достатъчно пъти: отдолу яката е откъсната по обиколката, отгоре нищо не личи. Водата слиза по самата тръба в конструкцията и излиза далеч от мястото, откъдето е тръгнала.

Още едно наблюдение от терен, честно казано. Ако водата се появи в жилището часове след като дъждът е спрял, входът почти сигурно е при воронката. Запушената воронка държи локва, локвата натиска шева бавно и продължително. Течът, който тръгва още в дъжда, е скъсване и обикновено е горе, по вертикалата на парапета.

Базовата цена за хидроизолация тръгва от 13 € на м² и се фиксира след сондата. Дали ще се мине само с преходите, или ще се маха и слой отдолу, се вижда на покрива — не по снимка. Дали основата е изсъхнала достатъчно, също не се познава отвън.