Атика — какво означава

Атиката огражда плоския покрив и прави от него плитка вана. Това е и предимството, и рискът.

Хидроизолацията се качва по вътрешната ѝ страна и завършва на достатъчна височина над нивото на покрива. Прекъсната ниско, тя пропуска при всяко натрупване на сняг или при запушена воронка.

Горният ръб задължително се покрива — с ламарина или с шапка с наклон навътре. Отворен ръб приема вода директно в зидарията.

Оттам идва и типичният дефект: мокри петна по горния етаж покрай целия периметър, без нито един теч по средата на покрива.

Шапката се закрепва с възможност за температурно движение. Затегната твърдо, тя се изкорубва и отваря фуги на съединенията.

Второто място е ъгълът между атиката и покрива, така нареченият холкер. Правият ъгъл там къса покритието; затова се прави заобляне или скосяване.

При ремонт вертикалната част се проверява по цялата дължина, включително зад парапета.

Ако водата няма къде да излезе, тя се качва.

Затова воронките и преливниците са част от системата на атиката, а не отделен въпрос.

Плосък покрив без преливник разчита само на воронките. Това е рисковано.

При панелните блокове атиката често е и мястото, където се събира всичко: край на хидроизолацията, връзка с парапета, преминаване на мълниезащитата и понякога основа на антени. Всеки от тези елементи пробива или прекъсва покритието, а свързани в един тесен участък, те превръщат периметъра в най-сложната част на покрива.

Затова обиколката по края е задължителна част от всеки оглед. Дори когато петното е в средата.