Козирка — какво означава

Козирката изглежда като дребна работа и се прави небрежно по-често от всичко останало на сградата.

Проблемът ѝ е в мащаба. Малка площ, но същите изисквания: наклон, отвеждане на водата и правилна връзка със стената.

Най-честият дефект е точно там — при стената. Вода, стичаща се по фасадата, попада зад козирката и влиза в зида, ако няма обшивка с канал.

Второто е липсата на отвеждане. Козирка без улук изсипва целия обем в една точка пред входа, а зимата превръща тази точка в лед.

Третото е снегът отгоре. Козирка под голям скат получава не дъжд, а свличаща се маса, и се откъсва заедно с крепежа.

Затова над входове често се поставят и снегозадържатели по основния покрив.

Материалът е второстепенен — поликарбонат, ламарина или продължение на покритието. Принципът е един и същ.

Закрепването се прави в носеща основа, не в мазилка.

Козирка, която се клати при бутане с ръка, е въпрос на време, а не на естетика.

Ремонтът ѝ е евтин. Последствията от падането ѝ — не винаги.

При жилищни входове има и втори аспект, който не е технически: козирката е първото, което вижда всеки, който идва към вратата. Ръждиви крепежи и провиснал ръб казват за поддръжката на сградата повече, отколкото цялата фасада зад тях.

Ремонтът обикновено е за половин ден.