Битумни или метални керемиди

Разликата между битумни и метални керемиди започва не от покритието, а от това, което трябва да стои под него. Битумната керемида няма собствена твърдост. Тя ляга върху плътна основа — OSB или дюшеме по цялата площ на ската — и оттам нататък повтаря всичко, което основата ѝ подаде. Металната се качва направо на летвите и носи сама себе си.

Плътната основа е отделен слой, не дребна подробност в офертата. Плоскости, крепеж, разкрояване около комини и капандури — и всичко това преди първата керемида да е излязла на покрива. Значи повече пари и повече дни. Но по-важното идва трето: допълнителна тежест върху гредореда.

Плътната основа обаче върши и работа. Подложната мушама ляга върху нея без провисване, скатът става непрекъсната повърхност и покривът може да се затвори временно още преди покритието. При къща, разкрита в началото на есента, това не е дребно предимство. Металната керемида пести същите дни по друг начин — слоевете са по-малко и един лист покрива площ, за която гонтът иска ред след ред.

И тук се решава спорът при реконструкция. Гредоредът на стара къща е носил старото покритие много зими; краищата при стрехата гният първи и отдолу това не личи. Правим сонда, преди да говорим за материал. Излезе ли, че конструкцията няма откъде да поеме още един слой, металната керемида не е компромис — тя е единственото, което покривът ще понесе.

Второто, което разделя двете, се чува, а не се вижда. Дъждът по метал се чува. Не като катастрофа, но се чува — особено ако отдолу има спалня. Битумната керемида поглъща удара и дъждът остава фон.

Под метала има и вода, която не влиза отвън. Листът изстива по-бързо от въздуха под него и по долната му страна се събира роса. Покривът капе в сухо време, а собственикът търси дупка, която я няма. Затова под метална керемида се искат вентилационна фуга и мембрана, а не дъски направо под покритието. Пропусне ли се фугата, влагата остава между листа и изолацията и оттам започва бавната работа по дървото отдолу.

И двата проблема имат решение — шумът се лекува с изолация, кондензът с вентилация. Само че се лекуват при монтажа. След новоселие вентилационна фуга не се прави, без да се вдигне покривът.

Третото е геометрията. Битумната прощава. Кривият скат, играещите летви, ъгълът при билото, който не е точно какъвто трябва — всичко това се губи в дребния елемент, а елементът се реже с нож. Счупен скат, кула, много ръбове и улами: битумът минава там, където основата може да го понесе.

Металната иска мярка. Стъпката на вълната е зададена от завода и не се променя на покрива. Скъси ли се листът не където трябва, вълната не съвпада със съседния ред и подрязването се чете от улицата. Затова разкроят върви по реални размери, снети на място, а не по проект — сбърка ли се мярката, листът се връща в цеха.

Оттам идва и разликата в това как се стъпва по покрива после. По битумна керемида се минава внимателно, но се минава — до комина, до антената, до улука. По металната се стъпва само във вдлъбнатината на вълната и само там, където отдолу има летва. Сбърка ли се мястото, остава хлътнатина, а в нея после стои вода. Значи всяко качване горе иска човек, който знае къде е летвата.

Има и още едно, което рядко се пита преди монтажа: как изглежда покривът след ремонт. Битумната се кърпи на участък и новото парче с времето се изравнява по цвят със старото. Металният лист не се кърпи — подменя се цял, а новият лист блести до избелелите си съседи. Виждали сме го достатъчно пъти.

Цените тръгват от 12 €/м². Честно казано, тази цифра рядко решава спора: при битумната към нея се добавя основата, при металната — вентилацията и изолацията, и двете оферти престават да си приличат. Значи първо се гледа какво има под покрива. Чак после — какво ще легне отгоре.