Топлоизолация на покрива отвътре или отвън

Изборът между изолация отвътре и отвън не се решава от цената, а от това къде ще застане точката на оросяване. Едното решение я оставя в дървото. Другото я изнася навън от него. Всичко останало — сметка, скеле, срок — идва след този въпрос, не преди него.

Сложите ли изолацията отвътре, конструкцията остава от външната ѝ страна. Тоест на студено. Гредите, летвите и обшивката зимуват при температурата навън, а единственото, което ги пази, е непрекъснатият слой пароизолация под изолацията. Докато той е непрекъснат, покривът е сух. Не е ли — топлият въздух от жилището минава през пробива и се охлажда точно там, в дървото.

И тук е тънкото място. Непрекъснат означава наистина непрекъснат: залепен шев, обиколен детайл около комина, уплътнена кутия на всяко осветително тяло, лента при всяко пробиване. Един непроклеен шев не се вижда и не тече. Той просто пуска пара, а парата се събира като вода от студената страна. Отдолу таванът е сух с години. Отгоре гредата отслабва.

Отвън работата е обърната. Изолацията ляга над конструкцията и я вкарва в топлата зона — гредоредът стои при равна температура, без резките скокове между деня и нощта. Точката на оросяване се мести нагоре, в дебелината на изолацията, където ѝ е мястото и където парата има накъде да излезе. Дървото под нея живее по-спокойно. Не защото материалът е друг, а защото е сложен от другата страна.

Оттам идва и практическата разлика, която собственикът усеща в офертата. Отвътре е по-евтино и минава без скеле: влиза се през помещението, работи се на сухо, покритието не се пипа. Само че методът не прощава небрежност — стойността му е в изпълнението, не в материала. Отвън е по-скъпо, иска скеле и се прави заедно с подмяна на покритието; никой не сваля керемидите само за да пъхне изолация отдолу. Затова пък дребният пропуск там не е фатален, защото конструкцията остава на топло.

Значи изборът често не е избор. Предстои ли подмяна на покритието — въпросът е реален и се решава сега. Здрав ли е покривът и няма ли повод да се разкрива, отвън практически отпада и остава внимателната работа отвътре.

Има и въпрос, който задаваме винаги преди изолация отвътре: пропуска ли покривът сега. Изолация под покрив, който тече, само скрива проблема — водата отгоре мокри пакета, а пароизолацията отдолу не ѝ дава да излезе обратно. Значи първо покритието и обшивките, после изолацията. Обратният ред се среща често и излиза скъпо.

Второто, което рядко влиза в разговора по телефона, е геометрията. Отвътре изолацията слиза надолу и яде височина на помещението. В мансарда това се усеща веднага — там, където днес се минава изправен, после се минава приведен, а това после не се оправя. Отвън е обратното: вдига се нивото на покрива.

Вдигне ли се нивото, тръгват и детайлите след него. Обшивката около комина започва по-високо и самият комин трябва да остане достатъчно над билото. Капандурите и покривните прозорци се местят заедно с равнината — старата рамка вече не съвпада. Стрехите се удължават, за да не изхвърля улукът водата в стената, а свесът трябва да остане свес, а не декорация. Нищо от това не е спирачка. Просто влиза в цената и в срока, а се вижда още на огледа.

Цената на топлоизолацията е от 13 €/м² и при двата подхода. Разликата в крайната сметка идва от скелето, от подмяната на покритието и от преработените детайли, а не от квадратния метър изолация. Затова сравняването по цена на квадрат не води доникъде.

Виждали сме го достатъчно пъти. Изолация отвътре, направена търпеливо и шев по шев, работи и не създава проблеми. Същата изолация, сложена набързо, връща влагата в гредореда още първата зима, без нито една счупена керемида отгоре. Дали вашият таван ще търпи бърза работа? Не знам. Знам само, че отвътре наказва за небрежността, а отвън я прощава.

Не избирайте по цена на квадрат. Изберете къде да остане студената страна на покрива.