Каменна вата или XPS за покрив

Каменната вата и XPS не се избират по това кое е по-добро, а по това къде ще легне материалът. Едната диша. Другият не пропуска нито вода, нито пара. Това не са предимство и недостатък, а две различни задачи — и грешката почти винаги е в мястото, не в марката.

Каменната вата работи само там, където има вентилация. Парата от жилището минава през нея и излиза през подпокривното пространство, стига това пространство да съществува и да е отворено: отдушник при билото, отвор при стрехата, въздух, който се движи. Затвориш ли този въздух, ватата спира да е изолация и става гъба. Мократа вата не топли. Тя тежи и стои мокра, а вътре в покрив нищо не съхне бързо.

Оттам идва и правилото за скатния покрив с гредоред. Ватата ляга между и под гредите, отгоре остава вентилационна фуга под мембраната, и целият пакет е замислен да изпуска парата навън. Виждали сме го достатъчно пъти: същият пакет, но без фугата, дава кондензация по долната страна на летвите още първата зима. Течът не е проблемът тогава. Проблемът е, че водата се ражда вътре.

XPS е обратното решение. Затворените клетки не поемат вода, плътността носи натоварване, и точно затова мястото му е на плоския покрив — под хидроизолацията, а при обърнатия покрив над нея, затиснат с чакъл или плочи. Там материалът лежи в мокър слой и това е нормалният му режим. Локвите не го интересуват. Каже ли ви някой, че под баластрата може да иде минерална вата, не може.

Сега разменете двете по местата им. Каменна вата на плосък покрив, под мушама: първият спукан шев пуска вода, ватата я поема, изсъхване няма откъде да дойде, а покритието отгоре запечатва всичко. Покривът тежи, изолация вече няма, а таванът отдолу мокри с месеци.

Обратната грешка е по-тиха и по-скъпа. XPS, натъпкан между гредите на скатен покрив, спира парата от къщата точно там, в дървото. Спре ли парата, тя се събира като вода. Гредоредът гние отвътре, без нито една счупена керемида отгоре, и се разбира чак когато настилката поддаде.

Ватата иска и втора условност, за която рядко се говори. Отдолу, откъм помещението, тя има нужда от паробариера — иначе топлият влажен въздух влиза в изолацията свободно и се среща със студа някъде вътре в дебелината ѝ. Не се вижда отвън. Разбира се чак когато таванът започне да петни на ивици точно по гредите. Тоест ватата не е материал, който се слага сам — тя е част от пакет с ред: паробариера, изолация, фуга, мембрана.

XPS също има свое условие и то е простичко. Не понася слънце — оставен открит, повърхността му се рони и материалът се предава за месеци, затова над него винаги стои нещо: хидроизолация, чакъл, плочи. И иска равна основа. Легне ли върху набъбнала стара мушама или върху наклонообразуващ слой с локви, плочите се клатят и притискащият слой работи на точки, вместо по цялата площ.

На оглед първото, което търсим, не е марката на изолацията. Търсим има ли изобщо накъде да излиза парата: отворена ли е стрехата, работи ли отдушникът при билото, има ли фуга под мембраната или някой я е затворил при предишен ремонт. Отговорът на този въпрос определя материала. Всичко останало след това е дебелина и закрепване.

Има и едно свойство на ватата, което не влиза в таблиците. Тя е негорима — не подхранва огъня и не капе. И глуши. Под ламаринен покрив разликата се чува буквално: с вата дъждът е фон, без нея е барабан над главата. Никой не сменя изолация заради шума, но хората, които спят под скат от ламарина, разбират за какво говоря.

Цената не решава спора. Топлоизолацията е от 13 €/м² и с двата материала, а разликата в сметката идва по-нататък — от дебелината, от закрепването, от това дали пакетът иска паробариера и вентилационна фуга. Значи не питайте кое е по-евтино на квадрат. Питайте какъв е покривът.

Честно казано, има и гранични случаи. Стар скат, превърнат в жилище без никаква вентилация, е работа по конструкцията, не избор на изолация. Тераса над отопляемо помещение, по която ще се ходи, е XPS и няма какво да се мисли. Дали конкретният покрив позволява вентилиран пакет? Вижда се на оглед — отдолу от тавана и отгоре при стрехата, не по телефона.

Материалът не греши. Греши мястото, на което го слагаме.