Медни или поцинковани улуци

Мед и поцинкована ламарина не се събират в един воден контур. Двата метала в присъствие на вода образуват галванична двойка и цинкът е този, който се жертва в нея. Не е теория. Вижда се като тъмна ивица, после като дупка, и то точно там, където водата от медния елемент стига до поцинкования. Разрушението върви в пъти по-бързо от обикновената корозия.

Затова изборът «мед или поцинковка» често е решен, преди изобщо да е зададен. Има ли вече медна обшивка около комина или медна пола на капандурата, поцинкованият улук под тях е обречен — водата, която се стича, носи мед и я оставя върху цинка. Обратното също не е чисто. Медният улук си остава цял, но поцинкованата скоба, кука или винт, които го допират, си отиват в мястото на допира. Значи не гледаме улука сам. Гледаме целия път на водата — обшивка, пола, корито, куки, воронка, тръба.

Най-честата грешка не е изборът на метал, а кръпката. Скъсан участък се подменя с това, което има в буса, и покривът от един метал става покрив от два. Виждали сме го достатъчно пъти: улукът е сменян преди година, а под медната пола вече има отвор.

Как се разбира какво стои горе, без да се качваш? Погледни потеците по фасадата под улука. Зеленикави следи по мазилката означават мед — тя се измива и оцветява всичко под себе си. Ръждиви следи и бял прах по самата ламарина означават поцинковка, при това вече тръгнала. Двата вида следи заедно на една фасада са лошата новина: контурът е смесен и някой вече го е смесил вместо вас.

Медта не се боядисва и не се поддържа. Тя просто потъмнява — първо кафяво, после сивозелено, и това е защитният ѝ слой, а не дефект. Собственикът не прави нищо с нея. Няма грундиране, няма пребоядисване през сезон, няма ръжда по срезовете. Оттам идва и част от цената: плащаш веднъж и после я забравяш. Затова медта се среща по сгради, които се предават нататък на наследник, а не на купувач.

Поцинкованата ламарина живее точно толкова, колкото е цял цинковият слой. А той е нарушен на всеки срез и на всеки отвор. Ножицата оголва стоманата по ръба, винтът — около главата си, нитът — в самата дупка. Защо тогава първата ръжда почти никога не е по средата на коритото? Защото по средата цинкът е непокътнат, а по краищата и по крепежа го няма.

Добре направеният детайл забавя това с години, но не го отменя. Затова при поцинкован контур гледаме крепежа и срезовете, а не колко лъщи коритото.

Честно казано, цената на медта е такава, че не се оправдава навсякъде. Има смисъл на къща, която няма да се преправя — покрив, който ще стои така, докъдето стига планът на собственика. И на място, където улукът се вижда: стряха над входа, фасада към улицата, стара къща след реставрация, където поцинкованото корито изглежда като кръпка върху нея. Поцинкованите улуци тръгват от 14 €/л.м. Тази цена позволява друго решение — да се смени целият контур наведнъж, когато потрябва, вместо да се кърпи.

Има и обстоятелство, което собственикът рядко отчита при огледа. Медта иска медни или бронзови крепежи и медни воронки, тоест не се купува само улукът, а цялата система. Поцинкованият контур прощава повече при монтаж, но не прощава нито един чужд метал над себе си.

И още нещо за реда на работа. Ако на покрива има и двата метала, първо се решава кой остава, и чак после се говори за цена на метър. Обратният ред дава оферта, която изглежда изгодна и се проваля на втората зима. Тук няма среден вариант — контур от два метала не става по-добър, ако се изпълни внимателно. Става само по-бавен.

Ще издържи ли поцинкованият улук колкото медния? Не. Според мен въпросът е друг — колко дълго ви трябва да издържи и какво друго вече стои на този покрив.