Дренаж около сграда

Дренажът около сграда решава вода, която идва отдолу и отстрани, през земята. Покривът решава вода, която идва отгоре. Това са два различни проблема с две различни решения и точно тук се губят най-много пари — когато мокрото мазе се лекува с изкоп, а причината виси на две педи от цокъла. Затова при повикване за влага в сутерена първата ни работа не е да копаем, а да установим откъде идва водата. Отговорът на този въпрос струва един оглед и спестява цял обект.

Проверката тръгва отгоре, колкото и обратно да звучи. Гледат се улуците, казанчетата и водосточните тръби: тръба, която свършва при цокъла и изсипва целия покрив на едно място, години наред напоява земята точно там, където стои основата. Гледа се и дали улукът прелива при по-силен дъжд, дали някой шев не тече по стената и дали пръстта до сградата не е наклонена към нея. Ако мокрото петно в мазето е точно под такава тръба и се появява по време на дъжда, а не ден по-късно, дренажът е излишен разход. Тръбата се удължава и се отвежда, наклонът се коригира и въпросът приключва.

Различните механизми оставят различни следи. Вода от земята се качва нагоре по зида и мокрото е ниско, равномерно по дължина, често с бели соли по мазилката. Вода от улук е локална, вертикална и се появява бързо след валеж. Влага без никакъв дъжд, през топлите месеци, обикновено е кондензация: топъл външен въздух влиза в студено мазе и се изсипва по стените и по тръбите. Първото се решава с дренаж и с изолация на зида, второто — с улук, третото — с проветряване. Затова питаме кога точно се появява влагата и от коя страна на сградата.

Когато диагнозата наистина е подземна вода, работата има ясна последователност. Изкопава се покрай сградата до нивото на основата, зидът се почиства и се обработва отвън, а до него се полага тръба върху подложка, с наклон в една посока. Тръбата се обвива с филтриращ слой и се засипва с промит инертен материал, а не с изкопаната пръст — иначе ситното запушва отворите и системата спира да работи, без това да личи. Отгоре теренът се оформя с наклон от сградата, за да не влиза повърхностната вода обратно в изкопа.

Най-важното при дренажа не е тръбата, а изходът. Събраната вода трябва да отива някъде — в по-ниска точка на терена, в отводнителна система или в шахта, от която се изпомпва. Дренаж без изход е закопан резервоар около къщата и той работи срещу собственика си. Ако имотът е равен и няма къде да се излее по естествен път, това се казва в началото, защото решението с помпена шахта означава ток, поддръжка и проверки. Такъв разговор е по-добре да се води преди изкопа, а не след него.

По трасето се правят ревизионни шахти — на всяка чупка и на разумно разстояние по правите участъци. Те не са допълнителна позиция за оскъпяване, а единственият начин системата да бъде проверена и промита по-късно. Дренаж без шахти се запушва тихо: отвън всичко изглежда наред, а мазето отново мокне и никой не може да каже къде е спрял потокът. Затова местата на шахтите се отбелязват в схема и се предават на собственика.

Кога това НЕ е решението. Дренаж не се копае, когато водата идва от улук, от преляло казанче или от тръба, която свършва до стената — там работата е горе и е неколкократно по-малка. Не помага и при кондензация в затворено мазе: там се работи по проветряването, а изкопът само добавя разход. Ако при силен дъжд водата идва като повърхностен поток от съседен наклон, решението е прихващане нагоре по склона, а не пръстен около сградата. И когато сутеренът стои постоянно под нивото на подземните води, това вече е задача за хидроизолация на конструкцията — дренажът отвежда вода, но не сваля постоянно ниво.

Има и случай, в който правилният ход е да се изчака. Когато открием сгрешено отводняване на покрива, първо го поправяме и оставяме следващия дъжд да покаже какво остава. Често не остава нищо. Ако остане, вече знаем какво точно решаваме и не плащаме два пъти за едно и също мокро петно.

Приемането е по документи, защото след засипване нищо не се вижда. Снимаме положената тръба, филтъра, засипката и всяка шахта преди затварянето, а трасето с наклона и изхода влиза в схема. Прави се и проливане с вода, за да се види, че водата излиза там, където сме казали. Собственикът получава снимките, схемата и указание кога се проверяват и промиват шахтите.