Демонтаж на стар покрив и извозване

Демонтажът на стар покрив е отделна работа със свой срок и своя цена. Не е безплатно приложение към новото покритие и не е половин ден работа преди същинското. Свалянето, събирането, спускането, натоварването и извозването заемат реален ресурс, а при тесен двор понякога заемат повече време от нареждането на новия покрив. Затова той се описва като самостоятелен етап и се остойностява отделно — така собственикът вижда за какво плаща.

Три неща определят обема: колко отпадък излиза, откъде се спуска и къде застава контейнерът. Първото се подценява най-често. Стар покрив рядко е един пласт. Под керемидите се намират стара мушама на няколко ката, летви от различни ремонти, понякога втора обшивка, а по билото и около комина — хоросан, който тежи и се троши на едро. Кубатурата на този отпадък почти винаги надхвърля представата, която човек има, гледайки покрива отдолу.

Второто е достъпът. Материалът не се хвърля от покрива — това чупи керемиди, които иначе биха се върнали, къса улуци, поврежда фасада и е опасно за всеки, който минава долу. Спускането става организирано и това изисква място за приемане горе и площадка за подреждане долу. Двор с ограда до самата стена, съседна постройка, доближена до стрехата, или улица без възможност за спиране менят целия график.

Третото е контейнерът. Той трябва да застане така, че да се стига от мястото на спускане, без материалът да се пренася през половин двор на ръка. В града това често значи заемане на място по улицата, а такова заемане се урежда предварително, не в деня, в който камионът вече е тръгнал. Броят курсове също се планира: пълен контейнер, който стои два дни, спира работата толкова, колкото и дъждът.

Свалянето върви на участъци и това не е стилово предпочитание. Покривът не остава разкрит през нощта — сваля се толкова, колкото може да бъде затворено до края на деня, а при прогноза за валеж участъкът се затваря по-рано. Сградата отдолу продължава да се обитава, вътре има мебели и инсталации, а един дъжд върху разкрит покрив струва повече от целия спестен ден.

Сортирането се прави горе, при свалянето, а не долу върху купчината. Керемидите, които звънят ясно, се подреждат настрани, защото при много покриви старото покритие се връща обратно и това е пряка икономия за собственика. Глухите остават за извозване. Ламарината, гредите с потенциал за повторна употреба и чистото дърво се отделят от общия отпадък, защото се предават различно. Гвоздеите и дребните отломки се събират отделно — те са това, което после излиза в двора цяла година.

Отдолу винаги се пази това, което не се сменя. Улуци, фасада, дограма, тераса, тротоар, кола, храсти. Стъпването по нови улуци при спускане на материал е класическа щета, която излиза наяве едва след първия дъжд. Затова маршрутът за спускане се уговаря преди първата керемида, а не се измисля в движение.

След демонтажа идва моментът, заради който този етап не се слива с останалите. Голата конструкция показва това, което досега е било предположение: състоянието на гредореда, дали мертеците са здрави в опорите си, дали има изгнило до стената, какво е останало от старата летвена скара. Дотогава всичко това се оценява по косвени белези. Затова обемът на следващия етап се фиксира след демонтажа, а не преди него — обратното значи или надута сметка за всеки случай, или доплащане, което идва като изненада.

Кога това НЕ е решението. Пълният демонтаж не е отговорът, когато проблемът е локален. Един теч около комина, счупени керемиди по ивица, компрометирана улама — това се решава с ремонт на детайла или с частична подмяна, а свалянето на целия покрив е разход, който не купува нищо повече. Огледът трябва да каже кое от двете е случаят и това се проверява с отвертка по летвата и с почукване по керемидите, не по възрастта на сградата.

Демонтажът отпада и когато няма готовност за следващия етап. Не се разкрива покрив, ако материалът за новото покритие не е на място и ако в прогнозата няма прозорец. Разкрит покрив, който чака доставка, е най-скъпият вид чакане. По същата причина не се започва демонтаж, докато не е ясно какво ще стои отдолу — конструкцията се оценява предварително, доколкото е възможно.

Отделен и важен случай е етернитът. Азбестосъдържащото покритие не е обикновен строителен отпадък и не се сваля по този ред. То не се реже, не се троши и не се смесва с останалия отпадък, а демонтажът му се извършва от лица с необходимите разрешения и предаването е на определени за целта депа. Ако на покрива има етернит, това се казва още на огледа и се планира отделно. Скриването на този факт спестява ден и създава проблем, който не се вижда веднага.

Накрая остава документът. Отпадъкът има място, на което е предаден, и това място се доказва. Такъв документ не е формалност: той е разликата между извозване и изхвърляне, а разликата се вижда чак когато някой попита.