Хидроизолация на басейни и резервоари

При басейн и резервоар водата стои, а не минава. Това е цялата разлика спрямо покрива. Покривното покритие работи, докато вали, а после съхне и почива; изолацията на една чаша е под натиск непрекъснато, от една и съща страна, през цялото време, докато съоръжението е пълно. Няма сух сезон, няма пауза между дъждовете. Дефект, който на покрив би се проявявал по няколко пъти в годината, тук работи всеки час.

Оттам следва и че „малък теч“ на басейн не съществува. Водата се процежда в основата под чашата, отмива я и понякога се вижда като слегнала настилка наоколо, а не като мокро петно. Загубата се мери не с капки, а със спадане на нивото — и точно нивото е инструментът, с който се работи от началото до приемането.

Пробата с напълване е част от приемането, а не допълнителна услуга. Чашата се пълни, нивото се отбелязва трайно и се изчаква, без съоръжението да се използва. За да не се обвинява изолацията за нещо, което не е нейно, до басейна се поставя съд с вода върху същата повърхност — колкото се изпарява от него, толкова се приспада от измереното спадане. Без такава контролна мярка всяко измерване през топъл и ветровит период е спор без край.

Пробата се прави преди облицовката, не след нея. Открита ли се загуба под плочките или под фолиото, всичко отгоре слиза, а това е втора работа със сходен обем. Затова редът е обратен на бързането: първо се доказва, че чашата държи вода, после върху нея се прави красивото.

Има и втора проверка, която спестява много излишен ремонт. Първо се изпитва самата чаша със затворени връзки — дюзи, скимер, преливник и дънно оттичане се спират, за да бъде изолирана тя от тръбната мрежа. После се отваря обвързването с машинното помещение и се повтаря измерването. Ако нивото пада само при отворени връзки, изолацията е наред и проблемът е в тръба, връзка или съоръжение. Тази последователност се пропуска редовно и оттам идват басейни с преправена изолация и незасегнат теч.

Слабите места на една чаша са предвидими и са изброими. Работният шев между дъното и стените, където се срещат две отливки. Вътрешните ъгли и стъпалата. Всеки закладен елемент — дюза, прожектор, скимер, преливник — тоест всяко място, където през стената минава нещо. Точно тези детайли се изпълняват първи, с обработка на връзката около елемента, а ъглите се закръгляват, защото остър ъгъл къса покритието още при първото напълване.

Основата се подготвя, както се подготвя основа под всяко покритие, което трябва да се свърже с нея: почистване до здраво, затваряне на дупките от кофраж, изравняване. Гладката и здрава повърхност тук не е естетика — тя е условие покритието да остане залепено, докато отзад го притиска воден стълб.

Резервоарите добавят две особености. Първата е достъпът: най-често се работи само отвътре, в затворен обем, тоест покритието поема водата откъм притискащата страна и в същото време трябва да издържи и на обратен натиск, ако около съоръжението има подземна вода. Втората е предназначението — за питейна вода се влагат материали с документ за контакт с питейна вода, а не каквото е останало от предишен обект. Работата в затворен резервоар се планира с проветряване и с втори човек отвън, защото това вече е въпрос на безопасност, не на технология.

Около чашата има още една зона, за която рядко се пита — настилката и преливният улей. Водата, изхвърлена от къпещите се, минава под плочките, стига до конструкцията отвън и се връща обратно към чашата и към техническото помещение. Затова обходът се изолира и се отводнява, вместо да бъде приеман за декоративна повърхност.

Празната чаша през зимата е отделна тема, която собствениците научават по трудния начин. Басейн, оставен празен на терен с висока подземна вода, се притиска отвън, вместо да притиска отвътре. Тогава изолацията работи наопаки, а при по-неблагоприятно съчетание се повдига самата чаша. Затова на огледа се пита какво е нивото на подземната вода и има ли къде да се отведе, преди да се реши дали басейнът зимува пълен или празен.

Кога това НЕ е решението. Когато чашата има конструктивен проблем. Пукнатина, която минава през дъното и стената и се променя със сезоните, слегнала основа, видимо разместени части — това не се затваря с покритие. Нова изолация върху жива пукнатина се къса на същото място, само че вече под облицовката, където никой не я вижда, докато нивото не тръгне надолу. Първо конструкцията, после хидроизолацията.

Отпада и когато загубата е в тръбите или в машинното. Изпитването със затворени връзки го показва за едно денонощие и спестява разбиване на чаша, която държи вода отлично. Затова не даваме оферта за изолация на басейн, преди двете измервания да са направени и сравнени.

Третият случай е най-безобидният и се среща изненадващо често. Няма никаква загуба — има изпарение. Открита водна площ на слънце и на вятър сваля нивото видимо, особено през летните месеци, а собственикът го отчита като теч и търси майстор. Контролният съд с вода отговаря на този въпрос за няколко дни и не струва почти нищо. Ако спадането съвпада с изпарението, басейнът няма проблем и най-полезното, което можем да направим, е да го кажем.