Хидроизолация на основи и сутерени

Хидроизолацията на основи и сутерени се прави отвън или отвътре. Двете не са два стила на работа, между които собственикът избира по вкус. Отвън се спира самата вода, преди да е влязла в зида; отвътре се спира налягането ѝ, след като вече е вътре. Стената в първия случай остава суха, във втория остава мокра, а сухо става помещението. Оттук нататък целият разговор е за това кой от двата случая е приложим при конкретната сграда.

Първото, което решава, е достъпът до изкоп. Сграда, долепена до съседна, тротоар до самия цокъл, улица, трайна настилка, стар двор с дървета, подпорна стена, тръби и кабели точно в трасето на изкопа — всяко от тези неща може да направи външния вариант невъзможен или неразумно скъп. Дълбочината също тежи: колкото по-дълбоко трябва да се копае покрай основата, толкова повече работа отива за укрепване на самия изкоп, а не за изолацията. Понякога отговорът е прост — тук няма откъде да се копае.

Второто е откъде идва водата, и това не е един въпрос, а три различни. Повърхностна вода: дъжд, който се стича по терена към сградата, или водосточна тръба, която излива до цокъла. Подземна вода с постоянно ниво, която стои срещу стената и я притиска. И капилярно покачване от основата нагоре, при което зидът смуче влагата като фитил. Трите се лекуват с различни неща и се различават още на огледа.

Разчита се по височината и по поведението на петното. Равномерна ивица от пода нагоре, еднаква по цялата стена, със соли по мазилката — това е капилярно покачване. Мокро място на определена височина, около въвод на тръба или по един работен шев — това е конкретна точка, а не площ. Петно, което се появява час след дъжда и изсъхва след няколко сухи дни, идва отгоре, от терена. Ако водата в мазето е от преливащ улук, изкопът покрай цялата сграда е излишен разход и го казваме преди да е поръчан.

Капилярното покачване е отделна задача и не се решава с покритие по стената. Водата се качва в тялото на зида отдолу нагоре, а изолация отвън само я кара да излезе по-високо. Там се работи с хоризонтална отсечка в самата зидария, преценена според това от какво е градена стената и колко е дебела. Затова на огледа двете неща се разделят, преди изобщо да се стигне до разговор за материали.

Външното изпълнение се води от един принцип: стената се затваря отвън и се защитава, докато се засипва обратно. Копае се на участъци, а не наведнъж покрай цялата сграда, зидът се почиства до здраво, шевовете и дупките от кофраж се затварят, а ъгълът между основата и стената се закръгля — острият ъгъл е мястото, където всяко покритие се къса първо. Върху готовата изолация върви защитен слой, който я пази от камъните при засипването. Накрая се решава водата: отвеждане в основата на изкопа и настилка около сградата, която връща дъждовната вода навън, вместо да я пуска покрай стената.

Въводите на комуникации се обработват поотделно и на тях се гледа със съмнение по презумпция. Водата често не минава през зида, а по самата тръба, влиза в отвора около нея и излиза от вътрешната страна, на метър встрани. Затова всеки въвод се отваря, почиства се и се уплътнява, преди изкопът да бъде затворен.

Отвътре работата изглежда по-малка, а всъщност е по-взискателна. Покритието трябва да се свърже с влажна основа и да устои на вода, която го бута отзад — тоест да работи срещу натиск, а не с него. Затова се маха старата мазилка до зида, поправят се разрушените фуги, изпълняват се закръгления по връзката под и стена и се полага система, която остава здрава върху мокър зид. Оставените под нея соли и стара мазилка изтласкват всичко ново след един сезон.

Честното описание на вътрешния вариант звучи така: помещението става използваемо, стената не изсъхва. Зидът продължава да носи вода в тялото си, а тя вече не влиза в мазето. Затова, когато изкоп е възможен и разумен, външното решение си остава по-дълготрайното. Когато не е — вътрешното е реалната работа, а не отстъпка.

Кога това НЕ е решението. Когато влагата в сутерена е конденз. Признакът е друг: мокрее всичко, което е студено — подът, долната част на зида и голите тръби, — най-често през топлите месеци, когато топъл влажен въздух влиза в хладно помещение. По тръба вода от земята не се качва, а конденз се събира и по нея; освен това конденз не оставя бели соли по мазилката, а капилярното покачване оставя. Тогава хидроизолация — външна или вътрешна — ще бъде изпълнена коректно и стените ще си останат влажни. Там се работи с проветряване и с режим на помещението.

Отпада и когато водата е повърхностна и има очевиден вход. Улук, който излива до цокъла, терен с наклон към сградата, счупена шахта до стената. Тези неща се оправят за ден и понякога решават целия проблем, а изкопът покрай сградата се оказва скъп начин да се преодолее нещо, което влиза от два метра по-нагоре.

Третият случай е точковият. Тече през една пукнатина или през един работен шев, а отвън няма никакъв достъп — двор с настилка, съседна сграда, дълбочина, на която не се копае. Тогава площната изолация не е инструментът и се работи през стената, инжекционно, точно в тази пукнатина. Това е отделна технология с отделни граници и не замества изолацията на цялата конструкция.