Хидроизолация на покриви

Плосък покрив се хидроизолира наново тогава, когато водата вече е влязла в наклонообразуващия слой — не когато мушамата отгоре просто изглежда стара. Признакът е конкретен и се вижда отвътре: петното на тавана на последния етаж не излиза по време на дъжд, а след като дъждът е спрял, и се разширява бавно, без да капе. Значи водата не пада през отвор. Стои горе и се процежда.

Отгоре признакът е друг. След дъжд по покритието остават места, които не изсъхват заедно с останалото, а тъмнеят часове по-дълго. Там основата под мушамата е напоена и държи влагата като гъба. Мехурите казват същото — покритието се надува на слънце и спада в студа, защото под него има вода, която се изпарява и няма накъде да излезе.

Най-често заварваме скъсана мушама над деформационните фуги и намокрен наклонообразуващ слой отдолу. Тези две неща вървят заедно и почти винаги в този ред. Фугата разделя сградата на части, които се движат самостоятелно — на слънце плочата се удължава, в студа се скъсява, и това не спира нито през лятото, нито през зимата. Мушамата отгоре обаче е залепена плътно, по цялата дължина, върху самата фуга.

Тя няма как да поеме това движение. Разтяга се до едно място и после се къса. Не до фугата. По нея. И следващият екип, който лепи кръпка отгоре, получава същото скъсване след няколко смени на времето, защото фугата продължава да работи под кръпката.

Оттам нататък водата престава да се вижда. Минава през скъсаното, разстила се в наклонообразуващия слой — а той е порест и попива — тече по наклона, спира на първата преграда и остава там. Петното вътре излиза далеч от фугата, понякога в съвсем друго помещение, и точно затова течът се търси на грешното място. Кръпка върху петното не хваща нищо. Виждали сме го достатъчно пъти.

Затова, преди да се даде цена, се реже сонда. Изрязва се парче от покритието там, където има съмнение, и се гледа какво е отдолу: цвят, тежест, дали при натиск от разреза излиза вода. Суха замазка е светла и се троши на парчета. Наситената е тъмна, тежи в ръката и се маже под пръстите. Режем на няколко места — при воронката, до парапета, върху фугата и на участък, който изглежда здрав, за да има с какво да се сравни.

Резултатът от сондите решава всичко останало. Мокро само в зоната на фугата — работата е локална. Мокро и в контролната сонда — разговорът вече не е за ново покритие.

Изпълнението тръгва от подготовката, не от материала. Старото покритие се сваля там, където основата е компрометирана; замазката се изсушава или се подменя и в никакъв случай не се затваря мокра. Ново покритие върху мокър наклонообразуващ слой не се държи, каквото и да е сложено отгоре.

Защо не се държи? Защото парата отдолу търси изход, отлепва го на мехури и връзката с основата пада още през първия топъл сезон. Основата трябва да е суха, температурата — над 5 °C. Под тази граница залепването остава на думи.

Деформационната фуга се прави като отделен детайл, а не като част от полето. Покритието не се лепи в самата фуга: оставя се хлабина, оформя се примка над нея и се захваща встрани, върху здрава основа. Така плочата мърда, а изолацията не се опъва. Детайлът изглежда неспретнато и точно затова се прескача от бързите екипи.

После идват воронките и бордовете. Водата на плосък покрив не се оттича сама — тя се води. Наклонът трябва да стига до воронката, а не да свършва до нея. Локва, която стои с дни, е бъдещ теч, независимо колко нова е мушамата под нея. Базовата цена е 13 евро на квадратен метър и се отнася за покритието; какво ще струва подготовката под него, се вижда след сондите, не по телефона.

Кога тази услуга НЕ е решението. Когато наклонообразуващият слой е наситен по цялата площ, ново покритие отгоре са похарчени пари. Тогава не се изолира отгоре, а се разбива до носещата плоча: маха се старото, изсипва се нова замазка с наклон, полага се паробариера и чак тогава хидроизолация. Скъпо е и трае дълго. Но е единственото, което държи.

Има и друг случай, в който отказваме ново покритие. Когато върху покрива вече лежат няколко стари слоя един върху друг — всеки следващ е слаган върху непочистения предишен и никой не знае какво има най-отдолу. Такъв пакет тежи, задържа вода между слоевете и не пуска нищо да съхне. Ново отгоре само добавя тежест.

И третото — когато водата изобщо не идва отгоре. Конденз от помещението, липсваща или скъсана паробариера, влага, която се качва и спира в тавана. Тогава хидроизолацията ще е направена както трябва, а петното ще си остане на мястото. Затова при оглед първо питаме кога се появява петното и дали е свързано с дъжда. Ако не е — проблемът е вътре в сградата и покривът не го решава.