Инжекционна хидроизолация

Инжекционната хидроизолация се прави през стената, а не върху нея. През бетона или зидарията се пробиват наклонени отвори, така че каналът да пресече пукнатината някъде в тялото на конструкцията. В отворите се поставят пакери, през тях под налягане се вкарва състав и той се втвърдява вътре в самата пукнатина. Готовото не се вижда отникъде — покритие няма, има запълнен процеп.

Затова тази технология има смисъл точно в един случай: когато водата влиза през конкретно място и до външната страна на стената не може да се стигне. Сутерен, долепен до съседна сграда. Асансьорна шахта. Подземен паркинг под улица. Стена, зад която има настилка, комуникации или дълбочина, на която не се копае разумно. Външната изолация би била по-дълготрайното решение, ако имаше откъде да се направи — а тук просто няма.

Тече ли активно в момента, това не е пречка. При част от съставите е дори условие: те реагират с водата, разширяват се и тръгват натам, накъдето върви и тя. Работи се на два етапа — първата инжекция спира течението, а втората запълва трайно вече затворената пукнатина. Работа на сухо и работа при активен теч са различни задачи и се планират различно още на огледа.

Успехът се решава от няколко неща, които изглеждат като подробности. Ъгълът на пробиване се избира така, че каналът да пресече пукнатината приблизително по средата на дебелината на стената — плитък отвор минава пред нея, а прекалено дълбок излиза зад нея. Стъпката на отворите се редува от двете страни на процепа. Инжектира се отдолу нагоре и се спира, когато съставът се покаже при съседния пакер: това е признакът, че участъкът между двата е запълнен, а не че е изразходвано определено количество.

Ако пукнатината минава през работен шев, тръгва се от най-ниската точка и се върви последователно, без прескачане. Прескочи ли се участък, водата си намира път точно в него, а вече поставените пакери отгоре пречат да се работи повторно. Затова редът на инжектиране се решава преди първия пробит отвор.

Накрая пакерите се свалят, отворите се затварят и повърхността се възстановява. Оттук нататък стената спира да пропуска на това място, но не изсъхва веднага. Влагата, поета в тялото на зида през месеците, докато е течало, излиза бавно и петното избледнява със седмици. Собствениците очакват сухо на другия ден и е по-честно това да се каже предварително, отколкото да се обяснява после.

Преди нас често вече е опитано най-очевидното — мокрото място е замазано отвътре с разтвор. Резултатът е предвидим: водата не спира, а се мести и излиза на педя встрани или остава под замазката, докато мазилката не падне на пода. Тънката кръпка отвътре трябва да задържи налягането на цял воден стълб и няма за какво да се хване. Инжектирането подхожда от обратната страна на проблема — то спира водата вътре в стената, преди тя да е стигнала до повърхността.

Има и родствена работа, която се бърка с тази. Срещу капилярно покачване се прави хоризонтална отсечка — пробива се ред в зидарията и се насища с материал, който прекъсва пътя на водата нагоре. Технологията прилича, задачата е друга: там не се затваря пукнатина, а се прави преграда по цялата дебелина на стената. Двете се различават още и по вида на петното — капилярното е равномерна ивица от пода нагоре, а пукнатината дава мокро на определено място и на определена височина.

Кога това НЕ е решението. Когато водата не влиза през пукнатина. Стена, която пропуска дифузно, по цялата площ, през порест бетон или през разядени фуги, не се лекува с инжектиране — там просто няма какво да се запълни целенасочено. Броят на отворите, който би бил нужен, прави работата по-скъпа и по-несигурна от площна хидроизолация. Инжектирането е решение за точка, не за площ, и не замества хидроизолацията на цялата конструкция.

Отпада и когато пукнатината е жива. Ако тя се променя със сезоните, защото сградата ляга или защото над нея има натоварване, което я отваря и затваря, твърдият състав вътре се къса при първото по-голямо движение. Тогава първо се отговаря на въпроса защо стената се пука, а това е работа за конструктивно становище, не за хидроизолация. Инжекционният състав спира вода — носеща способност той не връща.

Третият случай е най-неприятен за обяснение. Понякога проблемът изобщо не е в стената: улук, който излива до цокъла, тераса без отводняване над помещението, счупена шахта до сградата. Инжектирането ще запечата пукнатината добросъвестно, водата ще си намери следващия по-слаб път и след месец разговорът ще започне отначало, само че вече с направен разход. Затова преди пробиване се проверява откъде идва водата и дали има вход, който се затваря отгоре.

На огледа затова питаме кога тече — по време на дъжда, часове след него или постоянно, независимо от времето. Постоянното течение говори за подземна вода със свое ниво, а течението, което следва дъжда, най-често идва от повърхността. Двата отговора водят към различни решения и само единият от тях свършва с пакери в стената.