Изграждане и надзиждане на комини

Коминът не е декоративен елемент над билото и височината му не се избира на око. Височината над билото е тяга. Коминът работи, защото топлият газ вътре е по-лек от студения въздух навън и се качва; разликата в тежестта създава изтеглянето. Колкото по-висок е стълбът топъл въздух, толкова по-силна е тягата. Комин, изкаран колкото да се подаде над керемидите, работи в най-неблагоприятното място на целия покрив и това се усеща вътре, в стаята.

Причината е във вятъра над покрива. Въздухът, който минава над билото, не върви успоредно на ската — той се пречупва и над короната на покрива се получава зона, в която налягането е различно от това по-нагоре. Устие, попаднало в тази зона, работи срещу собствената си тяга и при определена посока на вятъра димът се връща обратно в помещението. Собственикът обикновено обвинява уреда, чисти канала и купува вентилатор. Каналът е чист, а проблемът е в това докъде стига коминът спрямо билото.

Затова новият комин се проектира отдолу нагоре, от уреда. Печка на дърва, камина и съвременен котел искат различни неща от един и същи зид: различна температура на газовете, различно сечение и различно поведение при конденз. Един канал не обслужва два уреда, ако не е предвиден за това, а свързването на нов котел към стар комин без проверка е най-честата причина за проблеми, които после се приписват на зидаря. Ние започваме с въпроса какво ще гори долу и колко често.

Сечението има същата логика като височината. Твърде тесен канал не изкарва газовете, а твърде широк ги оставя да се охладят по пътя нагоре, при което се получава конденз и тягата отслабва. Този конденз при съвременните котли е кисел, стича се по вътрешната стена и разяжда разтвора отвътре — комин, който отвън изглежда нов, може да се разгради първо отвътре. Затова материалът и решението за канала се избират според уреда, а не защото „така сме правили досега“.

Надзиждането не е няколко реда тухли отгоре. Добавената част е най-откритото място на цялата сграда: няма стена, която да я пази, и се мокри от всички посоки, включително отдолу нагоре при наклонен дъжд. Затова се зида с плътни фуги, а не с разтвор, намазан по повърхността, и се връзва към старата зидария на здраво, а не върху ред, който вече е измит. Ако тялото под мястото на надзиждането е меко, надзиждането само добавя тежест и вятърна площ на нещо, което вече не държи шева си.

Върхът се затваря така, че водата да пада извън зидарията. Открит комин приема дъжд по цялото сечение и го вкарва право в тялото, а оттам водата тръгва надолу между тухлите и през зимата замръзва вътре. Шапката пази и от директно навлизане на вода в канала при обилен дъжд. Формата ѝ се съобразява с уреда, защото при някои решения покриването отгоре променя условията за изход на газовете.

Преминаването през покрива се решава заедно с обшивката, не след нея. Мястото, на което коминът излиза през ската, е конструктивно и хидроизолационно решение едновременно: гредите и летвата се разполагат около отвора, а обшивката с посоките си на застъпване се планира още преди зидарията да е готова. Комин, изкаран прекалено близо до уламата или точно под билото, остава проблем завинаги, независимо колко добре е направена ламарината около него. Затова при нов комин избираме мястото на ската със същото внимание, с което избираме височината.

Работата винаги излиза по-обемна от очакваното и това го казваме предварително. Около отвора се пипа покритието, често и летвата; след зидането се прави нова обшивка; при надзиждане старата ламарина почти никога не пасва на променената геометрия. Отпадъкът от разбиване се сваля, а не се хвърля по ската, защото парче тухла върху керемида чупи повече от една.

Кога това НЕ е решението. Нов или по-висок комин не помага, когато уредът долу няма откъде да вземе въздух. В плътно затворено помещение с нова дограма горенето изтегля въздух, който не може да влезе обратно, и тягата спира дори при безупречен комин. Това се проверява преди да се зида — отваря се прозорец и се гледа променя ли се поведението на пламъка. Ако се променя, работата е в притока на въздух, а не във височината.

Не помага и когато проблемът е вода, не дим. Мокро петно до комина при иначе нормална тяга почти винаги е ламарина: там се работи по обшивката и обкантването около комина. А комин, който тегли добре, но се рони и има измити фуги, е случай за ремонт на комини — презиждането на здрава част не купува нищо освен разход. Тези три работи си приличат само отдолу, от двора; горе те се различават напълно.

Преди започване се описва какво ще се направи и защо: височина спрямо билото, сечение, уредът, който ще се свърже, и мястото на преминаване през покрива. Този документ остава при собственика заедно със снимките от изпълнението. Комин се зида веднъж и се преправя трудно — затова решенията се вземат на хартия, а не на скелето.