Изграждане на нов покрив

Нов покрив се прави, когато конструкцията под покритието вече не носи, а не когато керемидите са остарели. Признакът е геометричен и се вижда от отсрещния тротоар: билото е провиснало в средата, стрехата е слязла надолу, редовете керемиди вървят на вълна вместо по линия. Другото място, където се стига дотук, е новото строителство и надзиждането на етаж — покрив, който още го няма и който целият зависи от проекта.

Разликата между двата случая е в риска. При подмяна на покритие грешката се вижда веднага и се поправя отгоре. При нова конструкция грешката се зазижда и излиза след години, когато всичко над нея вече е платено.

Какво заварваме най-често при нова конструкция? Чертеж, на който покривът е нарисуван като форма, а не като работещ възел. Наклонът е избран заради силуета на къщата, покритието се решава по-късно и по цена, а отворът на билото го няма никъде — нито в разреза, нито в сметката. Дървото пък пристига прясно, с влага в себе си, и влезе ли веднага под мембраната, съхне навътре, а не навън.

Значи първата работа по нов покрив често е спор с чертежа, не с материала.

Две от тези грешки после не се поправят евтино. Нито една от тях не е в материала.

Първата е наклон, който не отговаря на избраното покритие. Керемидата не е хидроизолация. Тя е отводнителен елемент и разчита на едно — водата да слиза по застъпването по-бързо, отколкото вятърът я вкарва обратно нагоре. Слезе ли наклонът под границата за конкретното покритие, при страничен вятър и мокър сняг водата тръгва под керемидата, намокря летвената скара и стои там, докато не изсъхне сама. Отдолу това се чете като тъмни ивици по обшивката и участъци, които през зимата не изсъхват никога.

И тук идва неприятното. Наклонът се определя от височината на билото и разстоянието до стрехата — тоест от самата конструкция. Не можеш да го промениш, без да свалиш покритието, летвите, столиците и половината дървена работа. Затова покритието се избира, преди да е вдигната първата ферма, а не когато покривът е готов и се търси нещо по-евтино за отгоре.

Втората е липсващата вентилация на подпокривното пространство. Покривът диша през канал, който върви от стрехата до билото: въздухът влиза долу, минава под покритието и излиза горе. Затвори ли се този канал — с плътна обшивка при стрехата, с топлоизолация, натъпкана до самата мембрана, или просто с липсващ отвор на билото — топлият влажен въздух от жилището спира вътре в конструкцията.

Оттам нататък всичко е физика. Влагата кондензира по студената страна и се връща в дървото. Минералната вата попива, слегва се и губи дебелина, а с дебелината губи и смисъла си — сметката за отопление тръгва нагоре и никой не разбира защо. Дървото стои мокро месеци наред и започва да храни гъбички и дървояд. Зимният признак е скреж по главите на пироните, който се вижда от тавана; летният — черни петна по обшивката.

Скреж по пироните значи, че конструкцията вече работи като кондензатор.

Затова започваме от геометрията, не от материала. Първо се фиксира покритието, после се смята наклонът, който то изисква, и чак тогава се чертае конструкцията. Вентилационният канал се залага още при контралетвите — те не са за изравняване, те са дебелината на канала. Отворът при стрехата се пази с решетка срещу птици, вместо да се зазида с дъска, а на билото се оставя изход, иначе долният отвор не работи.

Пароизолацията отдолу се лепи по контура — при комина, при капандурата, при всяко пробиване. Пропусне ли се там, останалото няма значение: през отвор колкото длан минава достатъчно влажен въздух, за да намокри целия скат. Дифузната мембрана отгоре пуска парата навън и спира водата навътре, но само ако под нея има движещ се въздух, който да я изсуши. Обшивките около комина се правят с деформационна фуга — ламарината се движи, зидарията не мърда, а връзката между двете се къса точно там, където никой не гледа.

Базовата цена е 60 € на квадратен метър. Нагоре я движи геометрията, не квадратурата: ръбове, ендови, капандури. Всяко пресичане на две равнини е място, през което покривът пуска вода по-лесно от равния скат.

Кога тази услуга НЕ е решението. Когато конструкцията е жива. Проверява се просто — шило в гредата при стрехата и при билото; влиза ли трудно и излиза със съпротива, дървото носи. Ако при това наклонът съответства на покритието, а вентилационният канал е отворен, нов покрив са изхвърлени пари.

В такъв случай се сменя само покритието. Сваля се старото, преглежда се летвената скара, гнилите летви излизат, полага се мембрана и отгоре идва ново покритие върху съществуващата конструкция. Работата излиза в пъти по-евтино и трае толкова, колкото трае самото покритие. Виждали сме го достатъчно пъти: човек е решил да строи нов покрив, а под керемидите гредоредът се оказва по-здрав от дървото, което щяхме да сложим на негово място.

Значи първо сонда, после решение. Не обратното.