Мансардни прозорци (Velux)

Мансардният прозорец е отвор в покритието и именно като отвор трябва да се мисли. Самата дограма идва фабрично затворена и рядко тя е причината за теч. Водата влиза около нея — по горния ръб, по страните, под долния праг, там, където покривът е бил разрязан и после затворен обратно. Затова разговорът за такъв прозорец започва от обшивката и от наклона на ската, а не от размера на стъклото.

Обшивката е комплект ламарини, който отвежда водата покрай отвора и я връща върху покритието под него. Посоката на застъпване е цялата ѝ логика. Откъм билото обшивката минава под керемидите, а откъм стрехата ляга върху тях. Направено наобратно, това е фуния навътре: водата от горния скат влиза под ламарината и излиза на тавана, обикновено на метър встрани от прозореца, защото пътува по летвата.

Обшивката се избира по типа покритие и по наклона, не универсално. Керемида с висок профил и вълна иска различен комплект от този за плоско покритие — при вълнистото покритие ламарината трябва да ляга по вълната, иначе под нея остават отворени канали. Малкият наклон също сменя решението. При полегат скат водата тече бавно, вятърът я тласка нагоре срещу течението и застъпването, което стига на стръмен покрив, вече не стига.

Второто, което се решава преди рязането, е мястото. Прозорец не се поставя в улама и не се поставя точно под линия, по която се свлича сняг от по-горен скат. Не се вкарва и плътно до комина, където водата вече е събрана и насочена. Разстоянието до билото и до стрехата има значение и за самата обшивка — под стрехата остава малко покритие, върху което водата да се върне.

Отворът иска и работа по конструкцията. Мертек не се прерязва просто така. Отрязаната част се поема от рамка, която прехвърля товара на съседните мертеци, а летвите около отвора се доработват, за да носят и да пазят стъпката на керемидите. Прозорец, поставен между два срязани и незаменени носещи елемента, работи, докато не дойде зима с натрупан сняг.

Има и слой, който изобщо не се вижда, а решава много. Подпокривната мембрана се разрязва при отвора и краищата ѝ се извеждат така, че водата, попаднала под покритието, да минава покрай рамката и да продължава надолу, а не да спира в ъгъла над прозореца. Оставена срязана и подпъхната набързо, мембраната се превръща в улей, който събира водата точно над отвора.

Около рамката се затваря и топлината. Между касата и дървото наоколо остава фуга, която се запълва с изолация по целия контур, а пароизолацията отвътре се прилепва към самата рамка. Прекъснат изолационен контур прави студена ивица по периметъра и тя мокри нишата дори при правилна форма. Затова разширената ниша помага само след като изолацията и пароизолацията са затворени около касата.

Мокрото около прозореца не винаги е теч. Ако водата се появява при студ, а не при дъжд, и стои по долната част на стъклото и по вътрешната ниша, това е кондензация. Топлият въздух от помещението стига до най-студената повърхност в стаята и оставя влагата си там. Затова вътрешната ниша се прави разширена — отгоре по-хоризонтално, отдолу по-отвесно — за да минава топъл въздух по стъклото. Ниша, зазидана плътно около рамката, гарантира мокър гипсокартон под прозореца всяка зима.

Работата по един такъв прозорец минава през кратък и неромантичен списък:

• оглед на ската: наклон, профил на покритието, място спрямо улама, комин и стреха;
• подсилване на отвора с рамка, която поема срязания мертек;
• монтаж на рамката по нивелир, с проверка в двете посоки;
• обшивка, подбрана по покритието и по наклона, с правилна посока на застъпване;
• извеждане на мембраната покрай отвора;
• вътрешна ниша, изпитване с вода и приемане.

Кога това НЕ е решението. Мансарден прозорец не решава въпроса с полезната височина. Ако на човека му трябва изправена стена, място да се стои прав до отвора и повече обем в помещението, отговорът е капандура, а не прозорец в равнината на ската. Прозорецът дава светлина и въздух — това е неговата работа и в нея е добър. Опитът да замени обем с площ стъкло свършва с ярко осветено помещение, в което пак не може да се изправиш.

Не е решение и когато покривът е за подмяна. Отвор, изрязан в стара скара от меки летви и без мембрана, се затваря около нова рамка, а старото покритие около него остава каквото е било. След година разликата се вижда: около прозореца е сухо, а на две крачки встрани капе. Когато покритието и без това предстои да се сменя, прозорецът се планира заедно с него и излиза по-евтино, защото обшивката се вгражда наведнъж.

Третият случай е таван без отопление и без вентилация. Прозорец, поставен в студено подпокривно пространство, което не се проветрява, става най-студената точка и събира кондензация по цялата рамка. Тогава първо се решава вентилацията и пароизолацията, а прозорецът идва след това. Обратният ред води до мокра ниша и до петна, които приличат на теч, но не са.

Проверката накрая е една и е проста. Заливаме отвора с вода отдолу нагоре — първо под прага, после отстрани, накрая над горния ръб — и гледаме отвътре след всяко заливане. Течове, които се появяват само при коса вода и вятър, се хващат точно така, а не с поглед към чистата дограма отвън.