Монтаж и ремонт на улуци

Тъмната вертикална ивица по фасадата под ръба на покрива е признакът, който води до тази услуга. Не разлято петно, а ивица — тръгва все от едно и също място след всеки дъжд и с годините потъмнява. Тя показва къде улукът прелива или тече по шева. Собственикът обикновено я чете като замърсяване от прах и я боядисва. Боята се държи до първата есен.

Вторият признак е долу, не горе. Мазилката на цокъла се рони на люспи, а в основата на стената стои ивица влага, която не изсъхва и в сухо време. Между горното и долното има пряка връзка и тя не се вижда отдалеч.

Улукът не е украса по ръба на покрива. Той е единственото нещо, което отвежда водата от целия скат настрани от стената. Падне ли тази вода по фасадата, тръгва верига. Мазилката попива, водата стига до връзката ѝ със зида и през зимата замръзва там — ледът я откъртва отвътре навън, затова люспите падат на парчета, а не се рони на прах. Оголената стена попива още повече и по-бързо.

Долу водата се излива в почвата плътно до основата и я насища точно там, където не бива. Насипът около основата се размива, а мократа почва държи зида в постоянен контакт с вода. Оттам влагата тръгва обратно — нагоре по стената, по капилярен път, защото хоризонталната изолация между основата и зидарията е стара или изобщо липсва. Оттук е и влажният ъгъл в стаята на партера, който всички обясняват с кондензация. Не е кондензация. Улук, който излива до самата стена, върши работата на бавен теч, само че отвън навътре.

Провисналият улук е по-опасен от пробития. Пробитият изпуска вода и това се вижда веднага; провисналият я задържа и мълчи. Улук без наклон или с провес по средата има участък, в който водата стои и след дъжда. Движещата се вода носи листата и пясъка до воронката. Стоящата ги утаява. Значи грешният наклон не просто бави оттичането — той сам произвежда тапата.

Оттам нататък процесът се самоподхранва. Утайката задържа още вода, тежестта расте, куките се разгъват, провесът става по-голям, а участъкът със застояла вода — по-дълъг. През зимата в него замръзва лед и разтваря шевовете отвътре. Затова улук, чистен миналата есен, пак е пълен на пролетта: чистенето маха утайката, но не маха причината.

Най-често заварваме улуци, окачени на куки през твърде голяма стъпка, и наклон, направен на око. На око не се лови — разликата по цялата дължина е малка и окото я чете като хоризонтала. Виждали сме и наклон, обърнат към глухия край. Другата честа находка е водосточна тръба, която излива в основата на стената и от години подмива една и съща точка. Понякога тръбите са достатъчни, но са сложени там, където е било удобно да се закачат, а не там, където водата идва.

Работата започва с наклона, не с улука. Опъва се връв от най-високата точка до воронката и по нея се маркират куките — така наклонът е един по цялата дължина, а не сбор от отделни решения на място. Куките се закрепват в челната дъска или в гредата, на стъпка, изчислена за улук, пълен с вода и мокър сняг, не за празен. Застъпванията се правят по посока на течението, за да не работи шевът срещу водата.

Броят на водосточните тръби и сечението им се смятат по площта на ската, който се излива в дадения улук. Не по дължината на фасадата и не по това колко тръби е имало преди. Голям скат с недостатъчно отвеждане прелива при поройния дъжд, независимо колко нов е улукът отгоре. Долният край на тръбата се извежда встрани от цокъла — с коляно, отводна плоча или връзка към дъждовна шахта, ако сградата има такава. Това е съществената част от цялата работа. Тръба, която излива на земята до стената, връща проблема право в основата.

Цената тръгва от 14 € на л.м. и покрива демонтажа на старото, куките, улука и снаждането. Водосточните тръби и отвеждането се смятат отделно, защото броят им зависи от ската, а не от метрите фасада.

Кога тази услуга не е решението. Когато водата по фасадата изобщо не идва от улука. Има случаи, в които улукът е здрав, наклонът е верен, а стената пак е мокра — тогава вода влиза под покривното покритие и излиза по челото на стряхата, или капе от отворена фуга на обшивката. Нов улук отдолу не хваща вода, която тече зад него. Проверява се при дъжд или с контролирано заливане, преди да се пипа тенекеджийската работа.

Другият случай е обратният ред. Цокълът вече е разяден, мазилката се рони на голяма площ и мазето мирише на влага. Новият улук спира само новата вода. Той не изважда старата от зида. Стена, стояла мокра години наред, иска време да изсъхне и отделна работа по цокъла и по отводняването на терена около сградата. Прави се в този ред: първо горе, после долу — обратното са хвърлени пари.

И още едно ограничение, честно казано. Ако челната дъска е подгнила, нов улук на нея не се закача. Куката държи, докато има за какво да се хване; в мека дъска тя се изтегля бавно и провесът се връща, само че този път с новия улук. Такъв обект тръгва от дърводелска работа. Иначе цялата тенекеджийска работа е окачена на нищо.

Значи смисълът на един улук се свежда до едно изречение: водата от покрива да падне възможно най-далеч от основата.