Обшивка на стрехи и челни дъски

Стрехата е мястото, което остава мокро най-дълго. Там свършва водата от целия скат — всичко, което е паднало върху покрива, минава през последния метър преди улука. Стрехата е и най-студената част на покрива, защото под нея няма отопление, а вятърът я обдухва от три страни. Тази комбинация решава всичко: дървото на стрехата съхне най-бавно, а мокрото дърво е единственото, което гние. Летва под проветряван скат стои десетилетия суха; дъска, която е била мокра години наред, се размеква и се предава при пробождане с отвертка.

Челната дъска държи улука. Куките се захващат в нея или в гредата под нея и цялата тежест на пълния улук виси на това дърво. Пълен с вода и мокър сняг улук тежи много повече от празния и точно тогава меката дъска пуска куката — не наведнъж, а с милиметри, докато наклонът се обърне. Затова смяна на улук върху гнила челна дъска е работа за един сезон. Новият улук провисва по същия начин, на същото място, и собственикът остава с усещането, че улуците просто не траят.

Гниенето на челната дъска почти винаги идва от задната ѝ страна, тази, която не се вижда. Отпред дъската е боядисана и изглежда прилично, а отзад стои мокра всеки път, когато улукът прелее или когато водата се върне под ръба на покритието. Оттам влагата тръгва към краищата на гредите. Затова огледът не е поглед от двора: дъската се проверява с натиск и с пробождане, а не по вида на боята.

Пироните дават втория признак. Корозията върви отвън навътре, но изяжда пирона в тялото на дървото, където влагата стои и не съхне. Главата отгоре изглежда цяла, а от стеблото вътре вече няма нищо. Затова челна дъска или обшивка, която се държи само на такива пирони, изглежда закрепена и пада при първата по-сериозна буря. При демонтаж това се вижда веднага — крепежът излиза без съпротива.

Обшивката на стрехата има две задачи и втората по-често се пропуска. Първата е да затвори дървото от вода и слънце, за да не работи то на цикли мокро-сухо. Втората е да не спре въздуха. Под покритието въздухът влиза именно през стрехата и излиза нагоре; затвори ли се стрехата плътно, влагата отдолу остава вътре и дървото гние под новата обшивка, без това да личи отвън. Затова обшивката се планира заедно с проветряването, а не като чиста козметика.

Редът на работите не е предмет на договаряне. Първо се проверява и подменя дървото — челна дъска, краищата на гредите, дъските по обратната страна, ако има такива. Едва след това се слага метал. Обшивка, сложена върху меко дърво, е скъп капак: тя скрива гниенето, спира достъпа на въздух и превръща бавен проблем в невидим. Когато след години се стигне до подмяна, обемът вече не е една дъска.

Зимата проверява стрехата по свой начин. Снегът върху топлия скат се топи, водата слиза надолу и стига до студения край, където спира и замръзва. Задържаната вода не тече, а стои — а застъпването между керемидите е направено за течаща вода. Тогава водата се качва обратно под покритието и излиза на тавана, макар покривът да няма нито една счупена керемида. Такъв теч се появява при затопляне, не при дъжд, и това е първото, което питаме.

Затова при обшивка на стреха гледаме и това, което е над нея. Последният ред керемиди, ръбът на покритието и връзката с улука работят заедно: водата трябва да напусне покрива и да влезе в улука, без да минава по челната дъска. Ако водата тече по дъската, ламарината ще издържи по-дълго от дървото под нея, но проблемът остава — просто вече не се вижда.

Кога това НЕ е решението. Обшивката на стрехата не решава нищо, когато водата идва по-отгоре. Разместени редове по средата на ската, счупени керемиди или пропускаща улама пращат водата по летвата надолу и тя излиза точно на стрехата, защото там е краят на пътя ѝ. Новата ламарина по ръба в такъв случай само крие следата и течът продължава по гредореда навътре. Първо се намира входът на водата, после се прави ръбът.

Вторият случай е улук, който прелива, макар да е нов и здрав. Ако сечението или отвеждането не отговарят на площта на ската, водата минава през ръба при всеки пороен дъжд и мокри стрехата отдолу; там работата е по улуците, а не по обшивката. Третият е по-тежък: когато краищата на гредите са изгнили навътре, до стената, това вече не е тенекеджийска работа, а ремонт на дървената конструкция. Обшивка върху такива греди не носи нищо и се вижда чак когато част от стрехата увисне.

Всичко, което остава скрито, се снима преди затваряне. Състоянието на челната дъска отзад, краищата на гредите, подменените части — това е единственото, което после доказва какъв е бил обхватът. След като ламарината легне, стрехата изглежда еднакво добре и когато отдолу има здраво дърво, и когато няма.