Обшивки и обкантване на комини

Течът около комина е най-честият теч по керемиден покрив и в повечето случаи причината не е в зидарията, а в ламарината около нея. Коминът прекъсва ската напречно. Водата, която слиза от билото надолу, опира в него и трябва да бъде разделена и изведена настрани, преди да е стигнала до застъпването между керемидите. Обшивката прави точно това и нищо друго. Сложена без ред, тя не отвежда водата, а я прибира под покритието по-сигурно, отколкото ако около комина изобщо нямаше метал.

Посоката на застъпването решава всичко. Откъм билото обшивката минава под керемидите, а откъм стрехата ляга върху тях. Горе водата идва отгоре по покритието и металът трябва да е под нея, за да я поеме; долу водата вече е в обшивката и трябва да излезе обратно върху керемидите и да продължи надолу. Направено наопаки, същото парче ламарина работи като фуния навътре. От двора двата варианта изглеждат еднакво и разликата се вижда чак когато завали.

Страничните обшивки не са едно дълго парче ламарина. Керемиденият покрив върви на редове и всеки ред е стъпало, затова страната се прави на части, които се редят отдолу нагоре и всяка застъпва долната по посока на течението. Всяка част влиза под своя ред керемиди. Едно цяло парче не може да следва тези стъпала и неизбежно се уплътнява с маджун по цялата дължина — а уплътнителят е това, което се предава първо, докато ламарината още изглежда нова.

Отзад е мястото, което най-често се подценява. Зад комина се събира водата от целия скат над него, а с нея листата и снегът, който там се топи последен. При тесен комин страничните обшивки успяват да разделят този поток. При широк комин разстоянието между тях е твърде голямо и само предна обшивка не стига — нужно е седло: двускатен гръб зад зидарията, който разделя водата на две още преди да е опряла в комина. Без седло зад широк комин стои вода, стои и сняг, и това е най-мокрото място на целия покрив.

Горният край на обшивката е вторият детайл, който решава дали работата ще държи. Металът не бива да свършва като лента, залепена върху мазилката на комина. Краят се захваща в самата зидария или се прибира под завършващ профил, така че водата, която се стича по стените на комина, да пада върху обшивката, а не зад нея. Уплътнител, сложен направо върху мазилка, издържа няколко сезона и после пуска, без това да личи отгоре.

Металът се движи от температурата, зидарията — не. Затова закрепването се прави така, че движението да не разкъсва детайла, а застъпванията се правят по посока на течението, вместо да работят срещу нея. Това е скучната част от работата и точно тя отличава обшивка, която стои, от обшивка, която стои красиво.

Три находки се повтарят на почти всеки покрив. Първата е обшивка, направена наопаки откъм билото — ламарината лежи върху керемидите и горе, и долу, и покривът тече при всеки по-силен дъжд. Втората е комин, около който има повече маджун, отколкото ламарина. Третата е нова обшивка, сложена около зидария, която вече е загубила фугите си: металът е безупречен, а водата влиза през самото тяло на комина и излиза до него.

Затова огледът започва отвътре. В ясен ден се гледа таванът около комина без лампа — търси се светлина по контура и тъмни следи по гредата и летвата, които показват откъде е дошла водата. Едва след това се качваме горе и се проверява какво точно е направено под керемидите. Керемидите около комина се почукват: здравата звъни ясно, попилата вода отговаря глухо, макар отвън да изглежда цяла.

Кога това НЕ е решението. Нова обшивка не помага, когато зидарията сама пропуска. Комин с измити фуги попива вода през тялото си и мокрото петно до него се появява независимо колко нова е ламарината отвън. Там работата е по зидарията и се казва ремонт на комини — обшивката се прави след нея, иначе новият метал се разваля, докато се презижда.

Вторият случай е комин, който не тече, а пуши обратно или стои нисък спрямо билото. Това е въпрос на тяга и височина, а не на ламарина, и се решава при изграждането и надзиждането на комина; тогава преминаването през покрива се планира заедно с обшивката, не след нея. Третият случай е теч, който само изглежда комин: водата влиза по-нагоре по ската или по уламата, върви по летвата и излиза до комина, защото там намира първата фуга. Ако не сме сигурни откъде идва, първо се търси течът и чак после се пипа метал.

Сезонът има значение за реда, но не за качеството. Около комина се работи на участък и покривът не остава разкрит през нощта — свалят се толкова керемиди, колкото ще се върнат същия ден. При мокър или заскрежен скат не се качваме, защото детайлът иска точност, а не бързина. Затова при лошо време по-често правим временна мярка, която да спре водата, и се връщаме за същинската работа на сухо. Мярката се нарича с истинското ѝ име и не се представя за ремонт.

Работата се снима на етапи. След като керемидите легнат обратно, от обшивката се вижда една ивица метал и по нея не може да се съди какво има отдолу. Снимките преди затваряне остават при собственика — те са единственото доказателство коя част минава под покритието и коя върху него.