Поликарбонатни покриви и навеси

Поликарбонатът е единственото покривно покритие, което може да бъде монтирано наопаки и това да не личи в деня на монтажа. Листът има страна: едната му повърхност носи защита срещу слънцето, другата не. Обърнат обратно, той изглежда точно както трябва, пропуска светлина както трябва и започва да се разгражда отгоре надолу. След няколко сезона става жълт, после мътен, а накрая се чупи при натиск с ръка. Затова при поликарбоната първата проверка не е по конструкцията, а по надписа върху защитното фолио.

Фолиото е инструкция, не опаковка. На него пише коя страна гледа нагоре и то се маха след закрепването, а не преди качването на покрива. Ако листовете престоят навън с фолио, оставено под слънцето, свалянето му после отнема повече време, отколкото целият монтаж. Работим с ненарушено фолио до последната стъпка и точно затова маркираме листовете предварително — на навес с много елементи един обърнат лист се вижда чак когато пожълтее.

Второто, което определя този покрив, са каналите вътре в листа. Те не са украса и не са само коравина: през тях излиза кондензатът, който се образува вътре в самия лист. За да излезе, каналите трябва да вървят по посока на наклона, от горния към долния край, без изключения. Лист, обърнат напречно, за да излезе по-малко рязане, е лист със запушени канали и водата в него остава. Тя се вижда отдолу като мътни ивици, които не се измиват, защото не са отвън.

Челата на каналите се затварят, но не еднакво в двата края. Горният край се запечатва плътно, за да не влиза вода и прах отгоре, а долният се затваря с лента, която пропуска въздух и изпуска влагата навън. Отгоре на това идва профил, който държи лентата и не позволява на насекомите да влизат в отворените клетки. Ако някой е запушил и двата края с тиксо или силикон, каналите се превръщат в затворени епруветки: вътре остава влага, добавя се прах и след време по тях тръгва зеленина. Такъв лист не се почиства и не се спасява, а се сменя.

Закрепването е третата особеност. Поликарбонатът се разширява осезаемо и не търпи притискане: отворът се пробива по-широк от винта, отдолу застава шайба с уплътнение, а затягането спира при допиране. Пресилен винт прави звезда от пукнатини около главата си и това не се вижда веднага, защото пукнатините тръгват вътре в листа. По същата причина листът не се закрепва плътно до профилите отстрани — оставя му се място да работи при жега.

Носещата конструкция се съобразява с листа, а не обратното. Разстоянието между напречните елементи и наклонът на ската се определят преди поръчката, защото на готова конструкция листът не се разтяга. Полегатият навес е най-честата грешка при самостоятелен монтаж: водата се задържа, зимният сняг ляга и не се плъзга, а листът провисва между опорите и в хлътнатината застава локва. При поликарбонат наклонът върши повече работа от дебелината на материала.

Има и въпрос, който се задава рядко, а трябва да е първи — какво се очаква под навеса. Поликарбонатът пропуска светлина и това е причината да бъде избран, но пропуснатата светлина се превръща в топлина. Под прозрачен покрив в двор е светло и лете горещо, а не хладно. Когато целта е сянка над място за сядане, това се обсъжда предварително и се решава с избора на лист и с ориентацията, не с оплакване след първото лято.

Кога това НЕ е решението. Поликарбонат не се слага, когато под него ще има отопляемо помещение за целогодишно ползване — там разговорът е за друг тип конструкция и за друго остъкляване. Не е решение и когато носещата част е компрометирана: ръждясали стойки, разклатена връзка към стената или изкривени столици не се оправят с ново покритие отгоре. Пожълтял и станал чуплив лист не се възстановява с лак или с миене — той се сменя, а мътнината вътре в каналите не се изчиства отвън. И ако задачата е плътен покрив без светлина над гараж или стопанска постройка, поликарбонатът е по-скъпият начин да се стигне до по-лош резултат.

Ремонтът на съществуващ навес обикновено не е подмяна на всичко. Често се сменят два-три листа, добавят се правилните ленти и профили по челата, преправя се закрепването и се коригира наклонът чрез конструкцията. Затова огледът тръгва от долната страна: оттам се вижда кои канали са пълни, къде водата стои и кои листове са пробити около винтовете.

Приемането е кратко, но конкретно. Проверява се дали защитената страна гледа нагоре по всеки лист, дали каналите са по наклона, дали челата са затворени различно горе и долу, и дали листовете имат място да се разширяват. Фолиото се сваля пред собственика, а не преди това. Забелязаното влиза в протокол със снимки.