Ремонт на бетонни козирки и балкони

Бетонната козирка изглежда като малка задача и точно затова се прави зле. Площта ѝ е няколко квадрата, но периметърът е дълъг спрямо тях — почти цялата ѝ повърхност е ръб или е на две крачки от ръб. При голям покрив ръбът е малка част от целостта. При козирка ръбът е самата козирка. Оттук следва всичко останало: работата и сметката вървят по линейни метри край, а не по квадратура.

Първото място, което дава проблем, е долната страна на ръба. Водата, стигнала до края, не пада винаги надолу. Ако ръбът е гладък и без прекъсване, част от струята завива и тръгва обратно по долната страна, до стената. Оттам идва тъмната ивица под козирката, петната по фасадата и мокрото на върха на прозореца. Решението е капкообразувател — канал или прекъсване по долния ръб, което откъсва капката и не ѝ позволява да се върне. Без него хидроизолацията отгоре може да е безупречна, а фасадата пак ще се мокри.

Второто място е вътре в бетона. Козирката е конзола и работещата армировка в нея е горната, при връзката със стената; точно над нея бетонният слой е тънък. Влезе ли вода веднъж, армировката започва да ръждясва, а ръждата заема повече обем от метала и разпъва бетона отвътре. Отдолу пада това, което покрива долната мрежа — първо ръждиви петна, после парчета, накрая се вижда самият прът, — но носещото е горе и то се проверява първо. Дотогава замазването отгоре вече е било правено поне веднъж и не е спряло нищо.

Третото място е връзката със стената. Много козирки са изпълнени с наклон към сградата или са загубили наклона си с времето. Тогава водата стои точно там, където бетонът се среща с фасадата, а това е най-неудобната връзка за уплътняване. Хидроизолацията там трябва да се качва вертикално по стената и да бъде прибрана под мазилката или под завършващ профил, не просто да свърши на равното и да бъде замазана отгоре.

Балконът има същата геометрия, но с два допълнителни въпроса. Единият е прагът на вратата: покритието и настилката не могат да се вдигат до безкрай, защото водата трябва да остане под нивото на прага. Другият е отводът — балконът обикновено има един-единствен и запуши ли се, плочата се превръща в плитка вана. И трети въпрос, който всъщност е човешки: под балкона има съсед, а мокрото на неговия таван се появява по-рано от всичко видимо на нашия.

Ремонтът не започва с хидроизолация. Започва с отбиване. Отслоеният бетон се маха до здрав, дори когато на око изглежда цял — почуква се и там, където звукът е кух, материалът вече не е свързан. Оголената армировка се почиства от ръждата и се обработва, а сечението се възстановява, преди отгоре да ляга каквото и да било. Затварянето на ръждясала армировка под нов пласт е отлагане с един-два сезона и следващият ремонт е по-скъп от този.

Чак след това се оформя наклонът — от стената навън, по цялата площ, без локви до фасадата. Полага се хидроизолация, която се качва вертикално по стената и се прибира, а по ръба се изпълнява капкообразувател или ламаринена обшивка с отбиващ ръб. Ако има отвод, той се проверява с течаща вода, а не на око. Накрая идва настилката, ако говорим за балкон, а при козирка — завършващият слой.

Кога това НЕ е решението. Ремонтът по повърхността отпада, когато армировката е загубила сечение. Прът, който се лющи на пластове и е изтънял по цялата дължина, вече не носи, а козирката е конзола — тя виси на едно закрепване и няма втора опора отдолу. Такъв елемент не се възстановява с разтвор и хидроизолация. Там разговорът е за подсилване или за подмяна на конструктивния елемент, по проект, и това не е покривна работа. Признаците са ясни: паднали парчета с оголен ръждив прът, провисване, пукнатина по цялата ширина в основата до стената.

Не е решение и когато мокрото по фасадата не идва от козирката. Петно под балкон на горния етаж, влага, която се качва от цокъла, спукана тръба в стената или течаща фуга по панела — всяко от тези изглежда еднакво отдолу и се лекува различно. Затова първо се проверява дали петното реагира на дъжда и в каква посока се разширява. Ремонт на суха козирка не спира чужда вода.

Трети случай: балкон, чийто теч всъщност минава през оградния елемент или през стъпването му върху плочата. Там водата влиза отстрани, а не отгоре, и подмяната на настилката не я докосва. Този детайл се гледа отделно и се затваря отделно.

Приемането е с вода. Козирката се залива и се наблюдава долната ѝ страна — там се вижда дали капката се откъсва по ръба, или се връща назад към стената. Балконският отвод се пуска с течаща вода, а прагът се проверява при пълна площ. Снимките от отбиването и от състоянието на армировката влизат в протокола, защото след затварянето вече никой не може да ги направи.