Ремонт на комини

Паднал комин почти никога не пада от собствената си тежест. Зидарията носи много повече, отколкото ѝ се иска от нея, и ако беше въпрос на товар, комините щяха да падат в деня, в който са построени. Коминът губи фугата, а не тежестта си. Разтворът между тухлите се измива с годините, тялото започва да пропуска вода, водата замръзва вътре в зидарията и я разтваря отвътре навън. В един момент коминът губи шева си и се сгъва — вятърът само довършва това, което дъждът е подготвил.

Фугата е по-мека от тухлата и стои на открито от всички страни. Комин над билото няма стена, която да го пази, няма стреха над себе си и се мокри от всички посоки, включително отдолу нагоре при наклонен дъжд. Затова фугата се измива първо по горната част и по ъглите, а не по цялото тяло равномерно. Признакът е добре видим от двора: между тухлите се появява сянка, а в основата на комина по покрива лежи пясък, който при всеки дъжд става повече.

Второто разрушение идва отвътре и то е по-неочаквано. Съвременните котли изхвърлят по-хладни газове, отколкото старата печка на дърва, и в комина се получава кондензация. Този конденз е кисел и се стича по вътрешната стена на канала, където разяжда разтвора отвътре. Затова се среща комин, който отвън изглежда прилично, а отвътре тухлите се държат почти една за друга. Проверката отвътре не е излишна формалност — тя често обяснява защо фугиране отвън не е удържало и година.

Неработещият комин се руши по-бързо от работещия и това изненадва повечето собственици. Работещият комин има топъл канал: всяко палене изсушава влагата, която е влязла през тялото. Спре ли да работи, каналът стои студен и мокър през целия сезон, а нищо не го суши отвътре. Затова комин, който е бил зазидан или изоставен, когато къщата е минала на друго отопление, обикновено е в най-лошо състояние на покрива, макар да не е използван нито веднъж.

Ремонтът започва с решение колко от комина се сваля. Ако разрушението е в горната част, тя се разбива до здрава зидария и се презижда — това е най-честият случай, защото горе е и най-мокро, и най-студено. Ако тялото е загубило вертикалата си или се вижда, че е поддало по шев, частично фугиране е хвърлени пари: разтворът се захваща за повърхността, а вътре нищо не се променя. В такъв случай честният отговор е разбиване до нивото на покрива и ново зидане.

Горната плоча и шапката не са украса. Незащитеният връх на комина приема вода отгоре по цялото сечение и я вкарва право в тялото, а оттам тя тръгва надолу между тухлите. Затова завършекът се прави така, че водата да пада извън зидарията, а не по нея. Това е малка работа, която решава дали президаната част ще стои дълго, или ще започне да се разпада от същото място.

Има и стар дефект, който хората приемат за нормален: напукан билен капак до комина и стара мазилка, която се лющи на пластове. Мазилка върху комин не е защита — тя попива, задържа вода до зидарията и през зимата се отделя на люспи, като отнася и част от фугата под себе си. Затова при ремонт не хвърляме нова мазилка върху стара, а сваляме до тухла и решаваме отново какъв ще е завършекът.

Работата по комина винаги опира и до покрива около него. Ако се презижда горна част, керемидите наоколо се свалят, защото по тях пада разтвор и парчета тухла, а прясно замърсеният ред пропуска. След зидането обшивката около комина се преправя — старата почти никога не пасва на новата геометрия. Двете работи вървят една след друга и в този ред, не обратно.

Кога това НЕ е решението. Ремонтът на зидарията не помага, когато тялото на комина е здраво, а водата влиза покрай него. Ако фугите са плътни, тухлата звъни и вътре няма следи от конденз, а петното на тавана се появява само при дъжд с вятър, проблемът е в ламарината — там се работи по обшивката и обкантването около комина, а зидарията се оставя на мира.

Не помага и когато оплакването не е теч, а дим. Комин, който връща дим в стаята или тегли слабо, страда от височина, сечение или запушен канал, а не от разтвора между тухлите. Презиждане на същата височина повтаря същия проблем с нови тухли; там разговорът е за изграждане и надзиждане на комина, и той започва с уреда, който е долу. Третият случай е комин, който изобщо няма да се използва повече — тогава по-честното решение често е да се свали до покрива и покривът да се затвори, вместо да се плаща ремонт на нещо, което ще стои студено и мокро.

Преди да се пипне зидария, се снима това, което ще изчезне. Състоянието на фугите, следите от конденз в канала, нивото, до което сваляме — всичко това остава при собственика заедно с описа на изпълненото. След като комин бъде президан, никой не може да провери какво е имало отдолу, а точно то обяснява цената и обхвата на работата.