Ремонт на плоски покриви

Плоският покрив не се предава равномерно. Той умира по периметъра и в ъглите, а средата остава здрава много по-дълго. Затова огледът тук започва от ръба, дори когато собственикът ни води право към средата, за да покаже мехур. Мехурът е видим, а мястото, през което влиза водата, обикновено е под ламарината по атиката и не се вижда от нищо.

Причината е във вятъра. Вятърът не притиска покрива, а го засмуква нагоре и създава подналягане, и това подналягане не е еднакво по площта. По ръбовете и в ъглите то е неколкократно по-голямо, отколкото в средата на покрива. Средата държи покритието с тежестта си и с това, че въздухът минава над нея гладко. По ръба потокът се откъсва, върти се и дърпа нагоре, а в ъгъла дърпа от две страни едновременно.

Оттам следва как се работи. Закрепването по периметъра се сгъстява спрямо средата, а завършването по атиката се прави така, че вятърът да няма откъде да захване края. Един свободен, неприбран край е достатъчен: щом веднъж се вдигне, следващият вятър продължава оттам и отваря метри наведнъж. Повечето разкъсани плоски покриви, които заварваме, не са скъсани в средата. Скъсани са от края навътре.

Второто нещо, което се случва по периметъра, е движение. Там покритието не лежи хоризонтално, а се качва вертикално по атиката и минава през ъгъл. Този ъгъл работи на огъване при всяко температурно разширение, а разширението на плосък покрив е голямо — тъмната повърхност на слънце и същата повърхност през зимна нощ са два различни свята. Материалът се уморява точно в чупката, а не в равното. Затова заобляне в ъгъла между плочата и атиката не е украса, а разпределяне на движението.

Ъглите на покрива събират двете предишни неща. Там подналягането е най-силно, там се срещат два ръба и там покритието задължително се реже или сгъва, за да обиколи. Всяко рязане е шев, всеки шев е място, което зависи от изпълнението, а не от материала. Затова при оглед ъглите се проверяват първи и се проверяват с ръка, не с поглед от разстояние — отлепен шев се усеща, преди да се види.

Ремонтът на плосък покрив не е мазане отгоре. Първо се установява къде влиза водата и дали пластът под покритието е сух. Това става със сонда: изрязва се малък квадрат от покритието и се гледа какво има отдолу — суха ли е топлоизолацията, стои ли вода върху плочата, отлепен ли е долният пласт. Сондата се затваря веднага. Без нея се работи по предположение и следващият сезон донася същия разговор.

За мехурите има отделно правило. Мехур не значи автоматично теч. Той е затворен въздух или влага между пластовете и докато е цял, покривът над него е плътен. Опасен става, когато се спука, когато попадне на място, по което се минава, или когато е толкова голям, че вятърът го поема като платно. Затова мехурите не се режат наред. Режат се тези, които са компрометирани, и се затварят със същия ред на пластовете.

Задържаща се вода е друг въпрос, който често се бърка с теч. Локва, която стои дни след дъжд, обикновено значи слегнала повърхност или запушен сифон, а не дупка. Самата стояща вода не пробива здраво покритие. Но тя намира всеки слаб шев, а през зимата замръзва и работи в него като клин. Затова сифоните и наклоните се проверяват при всеки ремонт, дори когато повикването е за друго. Проверява се и има ли авариен преливник през атиката: покрив, затворен с атика и с един водоприемник, при запушване се превръща в плитка вана и качва тегло, а собственикът разбира по тавана.

Кога това НЕ е решението. Локалният ремонт отпада, когато топлоизолацията е мокра на голяма площ. Водата, влязла веднъж в пласта, не се движи като по покрив и не изсъхва отдолу. Затворим ли покритието отгоре, влагата остава вътре, продължава да мокри плочата и излиза на тавана далеч от мястото, което сме поправили. Признакът се хваща при ходене: мокрият участък поддава под крака и звучи различно. Там пътят е разкриване, изваждане на мокрия пласт и нова конструкция на покрива, а не кръпка.

Отпада и когато покривът няма работещ наклон. Покривна площ, по която водата стои постоянно, защото сифоните са по-високо от нея или са само от едната страна, ще пропусне отново, независимо колко добре е затворен конкретният шев. Тогава разговорът е за оформяне на наклон и за нови водоприемници, тоест за преработка, а не за ремонт.

Трети случай: покрив, който тече от съседен обект. Тераса на горен апартамент, обща стена, чужд отвод — там ремонтът по нашата площ не решава нищо, защото водата не влиза през нея. Този разговор е първо между собственици и чак после с изпълнител.

Приемането е с вода, не с думи. Където конструкцията го позволява, участъкът се залива контролирано и се гледа отдолу, а сифоните се проверяват с течаща вода. Снимките от разкритото и от затварянето влизат в протокола, защото след като покривът е затворен, никой вече не може да види какво е имало отдолу.