Стъклени покриви и зимни градини

Стъкленият покрив има особеност, която го отделя от всяко друго покритие: водата по него се появява и отвътре. Стъклото е студена повърхност, а под нея стои топъл въздух с влага — от хора, от готвене, от поливани растения, от прането, което съхне на терасата. Тази влага се събира по вътрешната страна на стъклото и по профила, стича се надолу и стига до долния край. Оттам нататък всичко зависи от това дали има къде да отиде. Затова зимната градина не се проектира като прозорец, положен легнало, а като конструкция, която управлява вода от двете си страни.

Профилната система е направена точно за това. Вътре в профилите има канали, които събират кондензата отвътре и малкото вода, преминала покрай външното уплътнение, и я извеждат навън през отвори в долния профил. Тези отвори изглеждат като недовършена работа и точно затова редовно биват запушвани — със силикон, с уплътнител, с монтажна пяна, защото „оттам духало“. След това водата няма изход, качва се обратно и излиза върху пода на стаята. Голяма част от повикванията при течаща зимна градина започват именно с отпушване на това отводняване.

Следващото по честота е наклонът. Стъкло, положено почти хоризонтално, задържа вода по повърхността си и всяко замърсяване остава на място, докато не се превърне в петно, което не се мие. По-важното е, че при малък наклон водата спира между стъклото и уплътнението и стои там, вместо да мине по него. Наклонът се определя преди всичко останало и се спазва по цялата дължина, включително в местата, където покривът опира в сградата. Ако конструкцията отдолу е неравна, стъклото го показва веднага, защото не се нагажда.

Третото нещо, което пречи на кондензата, е въздухът. Зимна градина без възможност да се проветрява се превръща в мокро помещение: влагата няма къде да излезе и се стича по всяка студена повърхност. Затова в стъкления покрив се предвиждат отваряеми полета или отделно проветряване, а не само стационарни стъкла. При отопляемо помещение се гледа и профилът — системата с прекъснат термичен мост държи вътрешната повърхност по-топла и кондензатът по нея се образува по-трудно. Това не е допълнителен лукс, а разликата между стая и оранжерия.

Стъклото над главата се подбира по друг критерий, а не по вида му. Работим така, че долният лист да е такъв, който при счупване се задържа във фолиото си, вместо да пада на парчета надолу. Над места за сядане и над проходи това е задължителна част от разговора. Отделно се съобразява натоварването. Самото стъкло е носещ елемент: то поема снега и вятъра и ги предава на рамката, затова съставът на пакета се определя от разстоянието между опорите и от снега за мястото, а не от вида отвън. Тук конструкцията се проверява преди поръчката на стъклата, защото след това нищо не се коригира.

Течовете в готова зимна градина обикновено не идват от стъклото. Идват от три места: запушено отводняване в профила, износено или прищипано уплътнение и връзката към стената, където покривът опира в сградата. Затова огледът започва отдолу и от долния профил, а не от сваляне на стъкла. Ако водата се появява в студени дни без дъжд и е равномерна по цялата долна греда, това е кондензат и решението е в проветряването и в каналите. Ако се появява само при дъжд и точно на едно място, търсим уплътнението и обшивката там.

Кога това НЕ е решението. Стъклен покрив не се прави, когато целта е сянка над тераса — там работят други, по-леки конструкции и разговорът е съвсем друг. Не е решение и когато помещението няма да се отоплява и проветрява: през зимата ще вали отвътре, независимо колко добре е монтирано всичко. Ако носещата конструкция или плочата под нея са с неизвестно състояние, първо се проверява тя, защото стъклото е постоянно тегло, което не се маха след първата зима. И когато съществуваща зимна градина тече заради запушени отводнителни отвори, не се сменят стъклата — почиства се, преправят се уплътненията и се проверява връзката към стената.

Има и практическа страна, която казваме предварително. Стъкленият покрив се поддържа: отворите за отводняване се проверяват, както се проверява улук, а горната повърхност се почиства, за да не остават петна. Достъпът за това почистване се обмисля още при проектирането, иначе покривът става красив и недостижим. По същата причина отбелязваме къде може да се стъпва и къде не, преди някой да е тръгнал да сваля листа отгоре.

Приемането включва изпитване с вода. Полива се отгоре, гледа се отвътре и се следи дали водата излиза през отворите на долния профил, а не някъде другаде. Проверява се как затварят отваряемите полета, дали уплътненията лягат по цялата дължина и дали връзката към сградата отвежда водата навън. Забелязаното влиза в протокол със снимки и остава при собственика заедно с указанията за поддръжка.