Топлоизолация на покрив

Топлоизолацията на покрив не е един материал, а подредба от слоеве, в която редът значи повече от дебелината. Сложен на правилното място, слоят държи топлината вътре и остава сух. Сложен на грешното, същият материал събира влага, натежава и започва да разваля дървото над себе си. Затова тази страница е за пирога — какво влиза, в каква последователност и защо всеки слой стои точно там.

Отправната точка е една: топлият въздух в жилището носи влага и тя тръгва навън през всичко, което ѝ позволи. Докато въздухът е топъл, влагата е пара и не се вижда. Стигне ли до достатъчно студена повърхност, тя става вода. Целият смисъл на слоевете е тази вода да не се появява вътре в конструкцията, а ако се появи, да има откъде да излезе.

Оттам следва и правилото за пароизолацията. Тя отива откъм топлата страна, тоест откъм стаята, под изолацията, и задачата ѝ е да не пуска парата да влиза в слоя. Работи само ако е непрекъсната: залепени застъпвания, обработени връзки при стените и при билото, уплътнени преминавания на тръби и кабели. Пробита на десет места за лампи, тя не е пароизолация, а декорация — парата минава през дупките и отива право в изолацията. Точно затова изводите за осветление се разчертават предварително и се решават с отделна кухина под слоя.

Отвън задачата е обратната. Откъм студената страна ляга дифузионно паропропусклива мембрана — това, което на обекта наричаме дишаща. Тя пази изолацията от вода, влязла отвън, и същевременно пуска парата, която все пак е стигнала дотам, да излезе навън. Мембраната не е хидроизолация и не е втори покрив, а защита с определена посока на работа. Стара битумна мушама на нейно място прави обратното — затваря влагата вътре и това е една от най-честите заварени грешки при покриви, изолирани по-рано.

Между мембраната и покритието остава вентилиран отвор и той е слоят, който хората не виждат. Въздухът влиза при стрехата, минава по цялата дължина на ската и излиза при билото; движението изнася влагата и суши. Ако изолацията бъде натъпкана догоре и притисне мембраната към покритието, отворът изчезва, а с него изчезва и изсъхването. Оттук идва и практичното правило: изолацията се полага плътно между мертеците, но не и до горе. Запушената стреха при освежаване на фасадата убива същия отвор по друг път — виждали сме го достатъчно често, за да го проверяваме първо.

Мократа изолация не изолира. Материалът работи заради неподвижния въздух в него; влезе ли вода, тя заема мястото на въздуха, слоят натежава и започва да провисва. Освен това мократа изолация е плътно долепена до дървото и не му дава да съхне, така че по мертеците и по летвите тръгва точно това, което всеки собственик се страхува да види. Затова при разкриване първо се пипа старата изолация и се вади дори парче от нея — тежестта ѝ казва повече от вида ѝ.

Самият мертек също е слаб участък и това се пропуска често. Дървото изолира по-слабо от изолационния слой, а мертеците заемат реална част от площта на ската. Затова, когато височината позволява, се прави втори пласт под тях, напречно на първия — така слоят става непрекъснат и фугите на долния пласт не съвпадат с горните. Пароизолацията минава под втория пласт и остава непробита от закрепването на обшивката.

Непрекъснатостта е другото условие. Слоят губи най-много там, където свършва: при стрехата, около комина, при капандурата, при коляновата стена и при преминаването от ската към таванската плоча. Материал, натъпкан на парчета между мертеците, оставя фуги, а през фугите топлината върви, все едно изолация няма. Затова тези детайли се решават на място, преди да се затвори, а не на чертеж. Оглед след обшиване не показва нищо от тях.

Кога това НЕ е решението. Ако подпокривното пространство остава студен и непроходим склад, изолирането на ската е излишен разход — там правилното решение е топлоизолация на таванската плоча, която е по-евтина и не пипа покрива. Ако целта е таванът да стане стая, това е усвояване на подпокривно пространство и изолацията е само една от работите в него, при това не първата по ред. Ако покривът тече или дървото е меко на пробождане, изолация не се слага изобщо, докато конструкцията не бъде оправена — новият слой само скрива мокрото и печели време на гнилото. И ако конструкцията не позволява вентилиран отвор между мембраната и покритието, топла изолация не се прави, преди този въпрос да е решен, защото топъл покрив без отвор се мокри сам отвътре.

Още нещо, което казваме на огледа. Изолация се прави при отворен покрив или отвътре, при разкрити мертеци; вариант „отдолу, без да се пипа нищо“ съществува, но има граници и се преценява за всеки случай отделно. Ако покритието така или иначе ще се сваля, това е моментът — тогава мембраната, летвите и слоят се правят заедно и всяка следваща година излиза по-скъпа от тази.