Усвояване на подпокривно пространство

Усвояването превръща подпокривното пространство в стая и това е много повече от изолация под ската. Стаята иска височина, светлина, стълба, под, който носи живеене, и покрив, който след промяната работи по друг начин. Изолацията е една от тези работи, при това не първата по ред. Затова разговорът започва с рулетка и с въпроси за етажа отдолу, а не с това какъв материал ще се сложи между мертеците.

Първото число е височината и то се мери на две места. Мери се в най-високата точка, но полезното се решава от коляновата стена — ниската вертикална част, откъдето нататък таванът тръгва да се скосява. Под скосяването стаята съществува само за гардероб и за легло, а не за ходене. Затова питаме за какво ще служи помещението: спалня, кабинет или пълноценен етаж с баня — трите искат различна височина и различни отстъпки.

Второто е подът. Таванският гредоред е правен, за да носи покрива и малко багаж, не хора, мебели и преградни стени. При усвояване натоварването се променя и това се проверява, преди да се направят всички останали работи. Понякога излиза, че гредите държат и се минава само с ново дюшеме върху тях; понякога се налага усилване или подмяна и тогава ремонтът тръгва отдолу нагоре. Проверката е кратка, а разликата в сметката е голяма.

Стълбата се подценява най-често. Тя не се появява в подпокривното пространство, а се изяжда от етажа под него — отнема площ, която досега е била стая или коридор. Освен това стълбата свързва два обема и през нея топлият влажен въздух от къщата тръгва нагоре, точно към новата конструкция. Затова мястото ѝ се избира на етапа на измерването, а не когато всичко останало е готово.

Светлината влиза през покривни прозорци или през капандура и тук се крие най-честият теч в цялата тази работа. Прозорецът е дупка в покритието и всичко зависи от обшивката около него: откъм билото тя минава под керемидите, а откъм стрехата ляга върху тях. Обърне ли се редът, се получава фуния навътре и водата влиза точно там, където стаята е готова и боядисана. Затова прозорците ги вграждаме, докато покривът е отворен, а не ги пробиваме после отвън.

След усвояването покривът сменя режима си и това е основната последица. Досега подпокривното е било студено и проветриво и влагата от къщата се е разсейвала през него; сега пространството става топло, влажният въздух опира в конструкцията и трябва да има къде да отиде. Пароизолацията отива откъм топлата страна, а откъм студената застава дифузионно паропропусклива мембрана — на обекта я наричаме дишаща. Между мембраната и покритието остава вентилиран отвор с вход при стрехата и изход при билото. Топъл покрив без този отвор е конструкция, която сама се мокри отвътре, без нито една капка да е влязла отгоре. Подробностите по слоевете са отделна тема и се решават заедно с изолацията на покрива.

Лятото е втората проверка на такава стая и тя е по-строга от зимната. Покривът се нагрява от слънцето и топлината влиза отгоре, а под покритието няма маса, която да я задържи, както при зидана стена. Вентилираният отвор работи и тук: движещият се въздух изнася част от топлината, преди тя да стигне до изолацията. Прозорците по ската решават останалото, затова се мисли на коя страна ще гледат и как ще се засенчват. Стая, направена само срещу студ, става необитаема през август.

Отделно се мисли какво остава заключено вътре. Инсталациите, които минават през подпокривното — комини, тръби, електрически изводи, — след усвояването се озовават в стена или в скосен таван и достъпът до тях изчезва. Всяко пробиване през пароизолацията за лампа или за тръба е дупка в слоя, който точно там трябва да е непрекъснат. Затова изводите се разчертават предварително и се събират в зона, която остава достъпна. Стар комин, който минава през новата стая, се проверява преди затварянето, а не когато мирише на дим.

Кога това НЕ е решението. Ако височината не стига и след премахването на всичко излишно, усвояване не се прави — работата е повдигане на покрив и това е конструктивна намеса от друг мащаб. Ако целта е само по-топла къща, а таванът ще остане склад, усвояването е скъп начин да се постигне нещо, което се решава с изолация на таванската плоча — най-евтината изолация в цялата сграда. Ако пространството вече се използва и въпросът е само в слоевете и в реда им, темата е топлоизолация на покрив, а не усвояване. И ако покривът тече или дървото по него е меко, първо се оправя покривът: стая, направена над мокра конструкция, скрива проблема, докато той не излезе през новата мазилка.

Още едно ограничение, което казваме рано. При сграда в етажна собственост подпокривното пространство рядко е на един собственик и работата иска съгласие и книжа, независимо колко просто изглежда отвътре. А когато промяната засяга покривната конструкция или прозорците по ската, редът е същият като при всяка друга намеса по покрива — първо се вижда какво позволява сградата, после се купуват материали.